Здравейте! Изпращам Ви приказка, която написах за племенницата ми преди две години.
КРЪСТИНА – СЛЪНЧЕВОТО МОМИЧЕ
Мария Шмилева
Някога, не много отдавна в един съвсем обикновен град, със съвсем обикновени хора живееше едно малко момиченце. То се беше родило в един слънчев летен ден малко по необичаен начин. Майка му, тогава бременна, беше навън на разходка. Тъкмо пресичаше едно кръстовище, когато започнаха родилните болки. Спря на средата и не можеше да помръдне. Имаше наблизо една по-възрастна жена, която се обади на тел.112, за да дойде линейка. Други хора веднага заобградиха мястото, за да не минават никакви коли. Но докато линейката пристигне, малкото бебе се появи на този свят.
– Ти, прекрасно мое дете, се роди на кръстопът, затова ще те нарека Кръстина! – каза майката.
А по-възрастната жена, която помагаше на раждането, извади от джоба си един сребърен медальон. Той представляваше кръст, ограден в кръг и го подари на малката Кръстина, за да я пази и да й помага.
Годините минаваха, а малката Кръстина растеше. Дните минаваха като при всяко друго дете, в пакости и игри. Вечер, обаче, когато Кръстина трябваше да легне да спи, сърцето й се свиваше, защото много я беше страх от тъмното. Докато беше малка, спеше в леглото на мама и тати. Тогава нямаше проблем, но когато поотрасна и се премести в своя собствена стая, със свое собствено легло… тогава остана сама с …Тъмното!
А в Тъмното имаше някой или нещо. Колкото и да се опитваше да го обясни на майка си и баща си, те не ѝ вярваха. Те нито виждаха, нито усещаха това, което тя усещаше. Затова всяка вечер Кръстина отлагаше лягането по всевъзможен начин. Тъкмо майка ѝ я беше вече завила със завивките и Кръстина огладняваше, после й се допиваше водичка, после започваше да търси определена играчка, която да гушка, после искаше да разкаже нещо, което не беше разказала на майка си. Това можеше да продължава до безкрай, докато Кръстина заспеше от умора, или докато майка ѝ се съгласяваше само за тази вечер да спи в спалнята родителите си.
Една нощ Кръстина сънува странен сън: При нея беше дошла една по-възрастна жена, цялата в бяло. Жената само я гледаше и се усмихваше. Кръстина този път не изпита страх. Усещаше топлина и обич. Забеляза, че жената носи един медальон, който светеше в оранжево-златна светлина. Когато се загледа в него, й се стори много познат – кръст, ограден в кръг. Ами да! Той беше точно като нейния медальон от деня, в който се беше родила.
– Много си наблюдателна! Точно така! Същият е! – каза жената. – Този, който аз ти подарих, когато те доведохме на тази Земя.
– Доведохте ме на тази Земя?! Как така? – попита Кръстина.
– Седни до мен, моя слънчева Кръстина, ще ти разкажа – нежно отвърна жената.
– Защо ме наричаш така? – запита Кръстина.
– Защото идваш от Слънцето и като всички нас, носиш частичка от него в сърцето си – отговори жената.
– Кои сте вие? – полюбопитствала Кръстина.
– Ние сме народ от Слънцето. Носим Светлина там, където е нужна. А светлината е особено нужна тук на Земята. Ти, моя Слънчева Кръстина, си много смело същество. Когато бяхме на Слънцето, ти видя как хората на Земята се лутат в Тъмното и пожела да им донесеш от Светлината на Слънцето. Затова избра да се родиш тук като човек и да помагаш.
– Аз?! Да помагам?! Но какво мога да сторя аз, още съм толкова малка – неразбиращо поклати глава Кръстина.
– Не се тревожи! Не ти, а Светлината в теб ще стори това, което е нужно. Важно е, обаче да не се боиш. Наистина няма от какво да се страхуваш. Страхът идва от незнанието, от неизвестното. Точно като в тъмна стая. Чуваш шумове, усещаш присъствие, но не виждаш какво става. Когато светнеш лампата обаче, нещата се преобразяват. – поясни жената.
– Ама как да не се боя, толкова е страшно! – възрази момичето.
– Първо, трябва да знаеш, че трима от нас са ВИНАГИ с теб! – побърза да отговори жената.
В този момент до Кръстина се появиха три Светещи същества. Тя не можеше да определи дали са мъже или жени. Бяха с дълги дрехи и дълги коси, но толкова силно сияеха, че не можеше да види лицата им. От тях се излъчваше толкова силна Любов. Тогава Кръстина си спомни, че е усещала точно тази любов, в случаите когато беше си ударила крачето, или когато неутешимо плачеше за нещо, или когато искаше да заспи и си мислеше за мама. Да! Тя ги познаваше! Познаваше ги от толкова отдавна! Те бяха нейни най-добри приятели!
– Така е! Ние наистина сме твои най-добри приятели! – отговори едно от Светещите същества и Кръстина разбра, че те могат да четат мислите й. – Ние винаги сме с теб и винаги те чуваме. И ти може да ни чуваш, но трябва да си спокойна и да притихнеш. Тогава ще ти отговорим с идея, която ще ти хрумне, с мисъл, която ще се появи в ума ти, с песен, която ще чуеш по радиото или фраза, която ще прочетеш някъде. Ние винаги сме на разположение.
Топлина премина по лицето на Кръстина. Тя отвори очи и видя, че Слънцето е изгряло и нежно я гали с лъчите си. Тогава си спомни за съня и Светещите същества. Спомни си за медальона и отиде при майка си.
– Мамо, беше ми казала, че като съм се родила, една жена ми е подарила някакъв медальон. Къде е той? Може ли да го нося? – попита Кръстина.
– Може. Твой си е, а и сега си достатъчно голяма, за да не го загубиш. – отговорила майката. – Ето, запазила съм ти го. Нямам представа откъде е купен. Търсила съм по магазините, но така и не съм виждала друг такъв. Разбрах само че това е древен символ на Слънцето.
– Символ на Слънцето! – повтори Кръстина и цялата грейна от щастие.
Кръстина сложи медальона на шията си и от този ден не се раздели с него. За първа вечер сама пожела да си легне рано и заспа много бързо. Всъщност много се надяваше в съня й отново да срещне жената и Светещите същества. Така и стана.
– Толкова се радвам, че отново дойде! – не скри радостта си Кръстина. – Имаш ли си име? Как да те наричам?
– Моето име е Анел. „Ан“ означава светлина, а „Ел“ е Божествена частица. Аз съм частица от Твореца, носеща Светлина. А с теб сме от едно семейство.
В следващите няколко нощи Анел идваше в съня на Кръстина и я учеше. По-скоро й помагаше да си спомни неща, които много добре знаеше. Че е Светлина и Любов, и това, което се изисква от нея е да бъде Себе си – да бъде Светлина и Любов!
Една вечер имаха упражнение. Анел прожектира в ума на Кръстина следната картина: Кръстина беше в стаята си, но беше тъмно. Кръстина усети присъствие. Имаше някой. Цялата настръхна. Тогава чу гласа на Анел: „Не бой се! Всичко е наред.“ Кръстина се довери на кръстницата си и се успокои. Тогава медальонът на гърдите й започна да свети! Беше като прожектор и освети цялата стая. В ъгъла Кръстина забеляза едно човече. Беше странно и малко грозновато. Когато го огледа по-добре забеляза, че то самото изглеждаше много изплашено. Как се беше озовало в тази стая?! Къде бяха родителите му?! Сякаш улови мислите и емоциите му. По някакъв начин Кръстина видя света, откъдето идваше това човече. Той изглеждаше доста по-различен от нашия. Съществото беше направило една пакост и беше попаднало в космически коридор, който го беше довел тук на Земята. Беше само и много се страхуваше! В този момент на Кръстина и дожаля за човечето. Сърцето ѝ се изпълни с милосърдие и медальонът започна да свети още по-силно. Светлината, която излизаше от медальона се обедини с тази от сърцето ѝ. Завихри се като спирала и образува светлинен коридор.
Кръстина се обърна към човечето, което гледаше учудено и само разтриваше очи:
– Време е да се прибереш у дома. Последвай Светлината! – каза тя.
Човечето в момента, в който стъпи в коридора, беше поето сякаш от ангелски крила, проблясна и изчезна заедно с коридора.
Възгласи на радост изпълниха стаята. Кръстина видя Анел и трите Светещи същества, които ръкопляскаха и живо се вълнуваха от успеха ѝ. Тя беше проявила Любовта, като изпита състрадание към човечето и му помогна да се прибере у дома! Беше празник! Кръстина разбра, че дарбата ѝ да вижда и усеща в Тъмното е дадена, за да бъде използвана за доброто на другите.
От този ден нещата се промениха. Кръстина спря да се страхува, а когато усетеше нещо, изпращаше цялата си Любов към него. Макар и да не се виждаше с просто око, медальонът също се включваше и ако някой го докоснеше в този момент, щеше да усети топлината му.
Един ден в училище Кръстина стана свидетел на неприятна сцена. Две деца се скараха и дори се сбиха. Кръстина опита да изпрати Любовта си към тях, но сякаш нищо не се получи. Остана объркана и разочарована.
През нощта в съня ѝ се яви Анел. Нямаше нужда да ѝ разказва за случилото се, защото тя вече знаеше много добре всичко. Носеше нещо като тетрадка. На корицата отпред стоеше същия символ като медальона – кръст, ограден в кръг.
– За такива случаи използвай този дневник – каза Анел. – Запиши всичко, което те тревожи, което не ти харесва. Този дневник е като коридор от Светлина. Така на всяка ситуация, която запишеш вътре, ще й бъде изпратена Светлина, за да се разреши по най-добрия начин за всички участници.
– Благодаря ти, Анел! Ти си истински ангел!
– Също като теб, моя Слънчева Кръстина! – отвърна Анел и изчезна.
Сутринта до главата на Кръстина стоеше един дневник, на корицата на който беше изобразен кръст, ограден в кръг.
„За какво ти е дарбата, ако не я използваш за Доброто на другите!“ – припомни си Кръстина и записа неприятната случка от училище в новия си дневник.
24.07.2023 г.
Стара Загора
Коментари: