МОМЧЕТО И ЗАМЪКА

Боби Зашева

Имало едно време едно момче. То живеело бедно в една бърлога.

Една нощ сънувало, че трябва да отиде в далечно кралство, в прекрасен замък, където да стане рицар, да се ожени за красивата принцеса и да яде ябълки от вълшебното ябълково дърво. Нарамил малка торба с багажа си, той нямал много неща, и тръгнал по пътищата, за да търси вълшебния замък от съня си.

По пътя срещнал едно джудже. То му казало, че е гладно и че докато не хапне нещо, не може да се прибере у дома, при другите джуджета. Станало му жално на момчето и споделил коравия комат хляб, който носел. Джуджето благодарило и мигом изчезнало.

Продължило момчето по пътя си, но не щеш ли пропаднало в една дупка. Опитало да се покатери, но не успяло. Започнало да скача, но вместо да се спаси, подронило земята и потънало още малко. Почти се отчаяло, но тогава се появила група джуджета, които му пуснали въже и го спасили. Момчето поблагодарило и продължило нататък.

Натъкнало се на висока и огромна стена. Оглеждало се, оглеждало се, но не виждало как да продължи. Сетило се за ножа в багажа си и потърсило клони и дървета. Направило стълба и преминало от другата страна. Лутало се още няколко дни. Минало през гори и планини и накрая стигнало замъка. Почукал на портите и казал на стражите, че е тук, за да се ожени за принцесата, да стане рицар и да вкуси от вълшебните ябълки. Стражата се посмяла на идеите му, но го отвела при краля.

Кралят посрещнал топло момчето. Казал му, че всичко което иска може да бъде, но първо трябва да изпълни три задачи. Първата била да залови в клетка глутница вълци в далечно село. Момчето тръгнало, макар да не знаело точно как ще се справи. Стигнало до селото и се срещнало с водача на глутницата. Обяснил му защо е пратен, а вълкът въздъхнал от облекчение – глутницата била гладувала от седмици. Вълците влезли в клетката и били откарани на по-добро за живеене място. Кралят се възхитил от момчето и му дал една от вълшебните ябълки. Тя направила момъкът още по-смел, отколкото бил.

Втората задача била да премести семейство орли от един връх на друг. Момъкът не знаел как ще го стори, но тръгнал към чукарите. Катерил се няколко дни, когато стигнал до гнездото на орлите. Говорил с бащата орел и му казал с каква задача е пратен. Бащата въздъхнал от облекчение и казал, че този връх е студен и опасен за неговите орлетата, но той не може сам да пренесе семейството си. Момъкът грабнал гнездото и малките орлетата и тръгнал към другия връх. Когато решиш задачата се завърнал при краля и той му дал още една ябълка.

Момчето станало още по- добро и разумно, отколкото било до сега. Третата задача била да спаси село от един змей. За първи път се притеснило момчето, защото не знаело какво да очаква. Когато пристигнало в селото, то не видяло никого. Обиколило тук, обиколило там и стигнало чешмата. Видяло, че вода не тече. Промъкнало се по-близо и чуло рева на змея. Това не бил страшен и опасен рев, а рев от болка. Момчето разбрало, че змеят е ранен и излекувал раните му с билки и отвари, които знаел от майка си. Когато се оправил, змеят благодарил и си заминал.

Момъкът се завърнал в кралството и кралят му дал ръката на дъщеря си. Момчето, вече силен и мъдър мъж, изяло още една от вълшебните ябълки и тя го дарила с невиждани досега мъдрост, благородство и милосърдие. Той станал рицар на доброто, а скоро и крал на кралството.

28.09.2025