ПРИКАЗКА ЗА ЗВЕЗДНОТО МОМЧЕ
Лидия Трайкова
Някога в един прелестен миг във времето между деня и нощта се появила тази приказка, когато светлината все още не била покрита от мрака, имало Ден, имало и Нощ. Тъмнината прииждала, защото това бил извечният ѝ цикъл.Небето ставало тъмно, появили звездите и Луната, за да осветяват. „И светлината свети в мрака и мракът я не обзе“ … Йоан 1:5
Тази история разказва за едно звездно момче, което дошло на земята от неописуемо красиви съзвездия в необятния Космос. То било повикано от баща си и майка си да слезе на тази прекрасна земя, защото те знаели древното пророчество, което гласи, че ще слезе Дух силен и чист, смел и благороден, с любов ще дарява в тяло на момче, и ще се роди точно в деня, в който е предсказан. Неговата мисия била свещена – да помогне на хората да се събудят в сърцата и душите си, и да просияят, и след това те също да намерят Своята Свещена мисия в живота. Да им бъде Светлината, да ги извади от стария свят, та да влязат в новия свят.
Когато се родило, било пролет, свежа и цъфтяща. Животът се възраждал. Душата и пътят, по който ще върви в света избрала този момент. То растяло и хубавеело и едновременно с това понякога лицето му се променяло и то придобивало тъмно изражение, обвито с гняв и злост. Но колкото повече растяло, толкова по-красиво ставало и тъмните мигове не успявали да го помрачат. Наблюдавали за него представителите на две царства – царството на Любовта и Под~земното царство. Всяко едно искало душата му да обитава в него.
Момчето било надарено с голяма Сила, която растяла все повече… но то имало една особеност на характера си – твърде често и лесно се променяло. Така работниците на подземното царство бързо успявали да го завладеят. Когато то бързо се променяло, променяло и своето отношение към света, започвало да се държи грубо и злостно с близките си, подигравало се на хората, обиждало приятелите си, отнасяло се безотговорно към Земята. И така колкото повече злини правило, толкова повече се отдалечавало от царството на Светлината и Любовта, но тъй като силата му не позволявала това да се случи, постоянно му изпращала знаци, помощници, нашепвала му чрез случките през деня, че трябва да си спомни за своята мисия и че има дълг да спази, и Дан да Даде, защото е избран от висшите Сили да стори това за хората и така да помогне на майката Земя. Защото когато всички се обединят в Единение, тогава ще възтържествува царството на Любовта веднъж и завинаги и за вечни времена. Момчето се събуждало от този полусън, когато сякаш дълги пипала като тънки клони се заплитали в лицето му, така разбирало че се заплело отново в тъмата. Помагал му и вятърът, който духвал в лицето му всеки път, когато изпадне в това състояние.
Веднъж когато се разхождало в гората и си играело на любимите си игри, попаднало пред един голям камък, като огромна скала непоколебима и могъща. В този момент земята се разтресла и се чул необикновен звук. Отворила се врата в камъка и една топла енергия го повикала навътре. Момчето се поколебало, но нали много обичало приключенията и предизвикателствата, веднага преминало през портата. Буря страшна се извила, започнала да го върти във всички посоки, гръмотевици и светкавици танцували навсякъде, вихрушката го хванала силните си ръчища, понесла го надолу и навътре с бясна скорост като водовъртеж от огънн земя и вихър. Момчето не очаквало, че това ще му се случи, то било напомняне от добрите Духове, които дават най-трудните изпитания, за да растем в Любовта пречистени. Мислило, че ще му се разминават лошотиите, които прави и започнало да съжалява за всички недобри дела, които било сторило досега.
Но в този вихър чувало гласът на сърцето си, онова разумното сърце, което му казало: „Не бой се! Всичко ще се нареди тъй, както ние не знаем и както никой не знае, а само както Бог пожелае!“ Тогава то се успокоило и заспало, носено от халата Буря. Когато се събудило, с удивление заразглеждало всичко наоколо. Всичко било сякаш същото като в неговата земя, но и не било същото. Било мрачно, но не напълно тъмно, сякаш светлината била застанала между небето и земята и не позволявала да стане абсолютен мрак. Небето било тъмно, но с ярки, красиви, искрящи звезди и силна голяма Луна, осиявали Безкрая.
Тогава пред очите му започнали да се прожектират картини, то виждало живота на делата си. Видяло какво се случило, когато нагрубило една възрастна жена, видяло какво е посяло у хората. Постъпките му какво са сторили у хората. Женицата дребна, с бяла коса, едва крепяща се на тази земя, се просъзила от грубите му думи, в сърцето ѝ се забила една тънка и остра игла, която ѝ причинявала болка и отнемала от силите ѝ. Видяло и своя приятел, когото обиждало, а в него поникнал поникнал един корен, в който имало отрова, чието свойство било щом докоснела някой, да му отнема радостта. Приятелят му го използвал, защото самият той бил докоснат от отровните думи на своя другар – Звездното момче. Така подземното царство завладявало души и ги превръщало в свои работници и роби. Видяало близките си, с които се държал лошо. Майка си, която седяла в един свой кратък миг на почивка всред градината на къщата си по залез. Животът й бил изпълнен с предизвикателства,изпитания и грижи. Тя носела отговорност за своето дете и се грижела да има всичко, от което се нуждаело, за да расте щастливо и здраво. Тя гледала с лека тъга в очите залязващото слънце от двора на градината си и сърцето ѝ било изпълнено едновременно със скръб, но и с голяма Любов, защото няма по-силна Любов от майчината. Тя винаги му прощавала, но ѝ било скръбно защо Звездното ѝ дете, за което имало такова красиво пророчество, не се проявявало като такова, а обитава често в сенчестите си места. Тя се молила на Бог и на всички същества, Светли и Висши помощници на Ангелите на Архангелите, пътят на детето ѝ да не се загуби в мрака.
През това време звездното момче не можело нищо да направи, за да промени това, което се случва и това, което вижда. Било като вцепенено. Чувало глас, който му казвал: „Още малко потърпи, ще трябва да видиш нещо важно!“ То започнало да усеща в сърцето си трепет от смесени чувства, едновременно съжаление и болка от това, което е направило и една тиха зараждаща се радост, която го изпълвала все повече. Тогава то видяло нещо, което го разтърсило, видяло всички думи, груби и грозни, и зли, които носят разруха и скръб, болка и горчивина, как оживяват като малки чудовищни същества в умовете и телата на хората, които са ги чули и към които са били отправени. Видяло как те носят със себе си този отровен корен с отровни бодли и убождат с тях хората, децата, животните, природата и всички докоснати посивявали, потъмнявали и се смалявали – някои напълно изчезвали, другия, у които имало силна Вяра, успявали да оцелеят и да се преборят със случващото им се.
Тогава момчето се разплакало от тежестта на това, което видяло, не успяло да издържи сърцето му на тази картина. Заридало, защото в него имало и много Любов. Той се разкаял за постъпките си чисто, истински, дълбоко. Обещавал на разумното си сърце винаги да слуша него и никога да не повтаря тези грешки. В този миг небето просияло, започнало да изгрява Слънцето, било станало утрин.
Момчето усещало как всичко се променя, как цялата природа и усещанията му се разгръщат, изпълват се и се преизпълват с Живот, Красота, Любов и Светлина – Светят в душата му. Така било и защото изгрявало и Слънцето, неговият баща, Вечният Творец, от когото е произлязло всичко. Неговата Любов към Звездното момче била толкова силна, че нямало нещо, което да може да я помрачи или намали. Каквито и неща да правило момчето, Слънцето – баща му, Духът вечен – го подкрепяло да не се изгуби, помагало му, когато било безпомощно хванато в паяжините на сенките и отново го извеждало във виделината при бистри потоци и чисти градини със узрели плодове.
Момчето погледнало първия слънчев лъч и си спомнило кое е, откъде е дошло и каква е мисията му, спомнило си за пророчеството и че именно то носи силата да променя стария свят, да въведе и събуди хората за новата Ера, Ерата на Любовта и Доброто, да ги вдъхнови с делата си, да се възрадват от постъпките му и Земята да благодари, че по нея стъпва Звездното момче с необикновената сила, дадена му свише. Тогава то благодарило на Бог за уроците, които му е дал, благодарил на Татко си, Слънцето, че е с него винаги и му вдъхва Надежда и Вяра за правия път на Доброто. В мига на благодарността един лъч от Слънцето докоснал челото на момчето, един лъч кристален с бяла светлина и започнало да сияе цялото му тяло.
Този лъч му казал:
„Аз съм Духът на Истината, Любовта, Правдата и Добродетелта в теб. Бъди този истинският, който Си и изпълни с Любов и сила мисията, за която си дошъл на Земята. Дарявам ти в всемогъщата сила на Вярата, непоколебимата кристалност на Истината, всеопрощението и благородството на Правдата, тайните на Мъдростта, Силата да създаваш и твориш от Безкрайността и не на последно място, могъществото на Любовта, която Може Всичко! С тези дарове върни се при семейството си, расти щастлив и мъдър! Ти знаеш всичко, душата ти знае Кой си, не го забравяй! Използвай Даровете всеки ден, всеки миг. Нека те се превърнат в теб. Тогава ще успееш да постигнеш всичко, що е в името на Доброто и Справедливостта. Пази в Чистота думите и делата си и всичко ще ти се предаде.Никога не губи Вярата си, тя ще те спасява винаги, където и каквото и да ти се случи. И знай, аз съм винаги в теб, с теб, до теб – твоят Баща, Духът извечен, Слънцето, Сътворител на всичко, що е.
Тогава звездното момче приело даровете, поклонило се и още веднъж благодарило на татко си Слънце. Тръгнало обратно, за да се прибере у дома при семейството си щастливо и спокойно. И радост извирала от душата му, защото вече знаело вече със сигурност Кой е и откъде идва. Имало безценните дарове, можело да случи и осъществява мисията си на Земята. Първото нещо, което поискало, когато се прибрало вкъщи, било да засади в градината на майка си 7 дървета, които да растат като добродетелите му, да му дават сили и да създават красота и живот в градината и на майката Земя. А родната му Майка му като го видяла така светещо и щастливо, усмихнала се и го прегърнала в обятията на майчината си Любов. На следващия слънчев ден заедно засадили 7 дървета в градината на къщата си. Било Утрин.
А какво се случило след това… Това е друга приказка и ще бъде разказана друг път.
Коментари: