ДА ПОМАГАШ ТИ ПОМАГА
Гергана Ефремова
След като изяде купичка овесена каша на закуска, мишката Лили взе решение да се поразходи. Наметна вълнен шал и въпреки протестите на майка си Кики, че януарският ден ще бъде студен, се отправи към горското кафене. Пътеката криволичеше през зимната гора. Духаше леден вятър. Лили не беше излизала от седмица, защото по време на коледните танци си навехна глезена и сега дори голите клони ѝ се виждаха красиви. Възхищаваше се на всяка прехвръкнала птичка или падаща шишарка. Тя обичаше да се движи, да се среща с приятели, да прави планове, затова настроението ѝ се повишаваше с всяка изминала минута.
През януари обаче останалите горски обитатели не се чувстваха енергични като нея. След големите приготовления за Коледа и количествата изядена храна те бяха изтощени и демотивирани. До пролетта имаше много време, запасите от продукти бяха силно намалели, очакваха ги студени къси дни и дълги вечери под завивките. На поредния завой Лили срещна горската лечителка – катеричката Веселка.
– О, радвам се да те видя на крака, точно идвах да те прегледам – възкликна тя.
– Да, добре съм вече, време беше да се пораздвижа – отвърна Лили.
– Ела тогава с мен до къртицата Гинка, трябва да ѝ занеса лекарството за коленете – предложи Веселка.
Гинка живееше в апартамент под земята, който се свързваше чрез тунели с къщите на всички нейни приятели и дори с горското кафене. Пред стария дъб с хралупата на Веселка започваше един от тези тунели. След като взе кутийка с мехлем от дома си, катеричката последвана от Лили се шмугна в него. Тъмнината ги обгърна, но поне го нямаше леденият вятър. Лили опипа стената, намери в една ниша газена лампа и я запали с помощта на два камъка, които извади от джоба си. След около 10 минути ходене двете животинчета достигнаха до дървена зеленясала от влага врата, на която почукаха. Вратата отвори дъщерята на Гинка, Нона. Тя също живееше тук, заедно с двете си бебета. В кухнята на люлеещ стол пред печката, завита с одеяло дремеше майка ѝ.
– Заповядайте, седнете, ще ви сипя чай, имам и топли овесени питки – подхвана Нона.
В този момент Гинка се събуди и се включи:
– Вали ли сняг навън, колко е студено? Лили ти си се оправила. Сега аз я позакъсах с коленете. Всяка зима съм така.
– Ще те излекуваме и теб, не се притеснявай! След седмица ще си на крак и ще копаеш пак – успокои я Веселка.
– Умирам от скука. Какво да правя, докато ме излекуваш? Поне да можех да плета, щях да си изплета едни наколенки, докато стоя пред печката.
– Може да извикаме мишката Розичка да те научи, тя е майсторка на плетивата, ще остави децата на сестра си за няколко часа – обади се Лили.
– Направо да идва с децата и сестра си утре, ще си направим обедно парти. Нали има тунел до тях, да го използват, за да не ходят по студа, тази нощ може и сняг да завали – предложи Нона, докато сервираше чая.
След около час сладки приказки и няколко чайника билков чай, Веселка и Лили се отправиха към къщата на сестрите Софи и Розичка, за да споделят идеята за обедното парти. Когато пристигнаха в дома им, Софи точно се чудеше какво да готви за вечеря, трябваше да засити четири прегладнели малчугана и четири възрастни. Не разполагаше с много опции, след коледното ядене килерът беше празен. Тя и сестра ѝ с удоволствие приеха поканата. Щом ще е парти, ще има и храна. Веселка отскочи до хралупата си и донесе кошница сушени гъби, чувалче с лешници и една глинена бутилка.
– Аз имам достатъчно храна, ние с Пират не ядем много. Мога да се отбивам всеки ден да ви нося по нещо. Вчера варих сироп от сушени шипки, ето ти тази бутилка, да слагаш сутрин в овесената каша на децата за подсилване – обясни катеричката.
– Аз пък забелязах пред вратата ви покарала коприва, ще изляза да я обера и ще ти покажа как да направиш каша, знам много хубава рецепта – добави Лили.
Следващата спирка на Веселка и Лили беше горското кафе. То се помещаваше в едно старо буре и собствениците му мишката Шуши и съпругът ѝ Танчо бяха много гостоприемни и винаги подготвени. Запретнала ръкави Шуши месеше хляб, на печката къкреше гъбена чорба, а Танчо беше излязъл за дърва.
– Добре дошли, радвам се да ви видя! – поздрави ги домакинята.
На една от масите мишокът Гошо, брат на Розичка и Софи, пиеше малиново вино с мъжете на сестрите си. Като видя Лили, той веднага скочи на крака и се засили към нея.
– Лили изглеждаш много добре, виждам че си се оправила – подхвана срамежливо той.
– Добре съм, да, но имам нужда от проект, от нещо да ме мотивира, аз не мога като вас да прекарвам дните си на маса и да се наливам с вино.
Веселка я побутна леко, защото видя как Гошо се изчерви и добави:
– Вие нямате ли някакви интересни новини? Ходили ли сте към езерото скоро?
– Преди малко се върнахме оттам, бяхме до Дядо Иван Горски, той ни натовари количката със сушена царевица и две тикви. Едвам я добутахме до тук. Шуши, за да ни благодари, ни сипа по чаша вино.
– Така е – включи се и Шуши, – много съм доволна, имахме нужда от храна. Дядо Иван е обещал да ни помага. Утре и той ще намине, взел си е козичка, ще донесе мляко. Извадих старите тефтери да си прегледам рецептите за сирене.
В този момент вратата се отвори, нахлу леден въздух и в кафенето влезе Танчо, носейки вързоп пръчки.
– Навън започна да прехвърча сняг, вятърът се засили, сигурно ще има буря тази нощ. Помогнете да съберем още малко дърва, докато не ги е затрупал снега – обяви той.
Всички мигновено се отзоваха на молбата му и прекараха следващия половин час около кафенето, събирайки шишарки, борови кори и клони. Само домакинята продължи да готви. Рендоса тиква за сладка баница и смели царевица за царевични питки. В късния следобед, когато започна да се стъмва, тя изпрати с кошница храна всеки един от гостите си. Гошо придружи Лили и Веселка до домовете им, за да не ходят сами по тъмно и после се прибра в апартамента за гости на къртицата. Той беше неин наемател, Гинка го обичаше като син и го използваше за помощник във всичките си строителни начинания.
Навън снегът продължаваше да трупа, а вятърът сериозно клатеше дърветата. Веселка и нейния съквартирант Пират – сивата катерица, точно вечеряха, когато на вратата се появи свраката. Гнездото ѝ се намираше в клоните на дъба, над дома на катеричката.
– Ужасно духа и е много студено, дойдох да те помоля за одеяло – заоплаква се свраката.
– Какво одеяла, влез да се стоплиш, ще хапнем заедно, а после ще ти постеля на тавана. През отвора на покрива ще гледаш как се клати гнездото ти и ще си доволна, че си на завет – подкани я Веселка.
По време на вечерята разговорът се завъртя около лошото време и колко депресиращи са зимните месеци, как всички са се изпокрили на топло и мислят единствено как да напълнят стомасите си.
– Имаме нужда от проект, от нещо да ни раздвижи, да ни даде смисъл – сподели Пират.
– Аз съм изненадана как не си тръгнал нанякъде, въпреки студа, ти обичаш да обикаляш околните села – обади се Веселка.
– На брега на реката, дето разделя гората от полето, са се заселили няколко семейства полски мишки. Живеят в дупки под корените на върбите, точно над водата. Ако се покачи нивото, ще ги наводни. Вчера минах покрай тях и се разприказвахме. Нямат храна и им е студено. Не можем ли да им помогнем? – предложи свраката.
Пират се заинтригува и започна да планува спасителна операция. Един час по късно той беше толкова екзалтиран и изпълнен с идеи, че Веселка му направи успокоителен чай, за да отиде да си легне. През нощта силният вятър счупи клона с гнездото на свраката. Сега наистина ѝ се налагаше да остане до пролетта на тавана на катеричките.
На сутринта по време на закуска се появи Лили с майка си Кики.
– Навън вятърът утихна, всичко е бяло и приказно. Реших да поразходя мама, тръгнали сме към кафенето – обясни тя. Кики беше братовчедка на мишката Шуши, двете много обичаха да готвят заедно, но през студените месеци Кики трудно излизаше от вкъщи, все нещо я болеше или не беше в настроение.
Веселка набързо преразказа снощния разговор за бедстващите полски мишки. Пират и той се включи с няколко идеи как да им се помогне. Накрая всички се отправиха към кафенето, за да обсъдят ситуацията с останалите. Шуши и Танчо вече имаха няколко посетители, снегът и красотата навън беше изкарала от леговищата им горските животинки. Домакинята, разбира се, готвеше и много се зарадва, че братовчедка ѝ ще помага днес. Предложенията на Пират бяха внимателно изслушани, собствениците на кафенето обещаха да се включат, осигурявайки храна и завивки. Мистър Плъх предложи с най-новата си лодка да премести мишките на по-сигурно място, защото когато снегът започне да се топи, реката ще залее домовете им. Плъхът живееше в една стара върба на брега и имаше хоби да строи лодки. Последното му изобретение беше покрита лодка с парен двигател. Двигателят се захранваше от пещ на дърва и шишарки.
Спасителната експедиция щеше да се извърши на следващия ден. Отдолу под кафенето като разширение на един от тунелите на Гинка се намираше залата за танци. Тази зала се използваше много рядко. Полските мишки щяха да бъдат настанени там временно. Домът на Мистър Плъх също се свързваше с танцовата зала чрез тунел. Маршрутът беше измислен, първо с лодка по реката и после през тунела. Шуши, Веселка и Лили започнаха да обзавеждат с каквото могат временния дом. Всеки донесе по някое одеяло и възглавници. В килера на кафенето имаше купчина сухи листа с тях застлаха единия ъгъл и го превърнаха в голямо легло. Мишокът Гошо помоли Гинка за една от нейните печки, тя имаше такива във всяка стая, защото все ѝ беше студено. Инсталира я в средата като прекара тръби през тавана, за да извеждат пушека.
На следващата сутрин леденият вятър спря, слънцето плахо се показа и започна бавно да топи снега. Въпреки че още беше студено, ясното небе подобри настроението на всички. На лодката с Мистър Плъх се качиха Гошо, Танчо и Пират, а Шуши, Кики, Лили и Веселка се захванаха да готвят, за да посрещнат полските мишки, както подобава. Сестрите Софи и Розичка също се включиха в акцията. Розичка плетеше вълнено одеало, докато наглеждаше къртицата как се справя с плетката си. Софи пък помоли мъжа си да запали пещта в горската работилница, за да изпече купичките, измайсторени от глина предишната вечер. Свраката разнасяше новината за бедстващите мишки из цялата гора и молеше всички животинки да помогнат кой с каквото може.
Около обед трите семейства полски мишки бяха вече настанени в залата за танци. Те разказаха как при строежа на новия път са изгубили домовете си в полето и са решили да се преселят на брега на реката. Веселка прегледа децата. Две от тях бяха настинали и имаха температура. Тя предложи да ги настани при себе си, докато оздравеят. Пират щеше да им отстъпи стаята си временно, а той да спи в кухнята на дивана. Шуши нахрани всички с топла супа от гъби и коприва. Танчо и Мистър Плъх се захванаха да правят легла от парчета борови кори. Гинка и Гошо разтегнаха хартиената карта на всички тунели и стаи под земята, за да измислят къде да се изкопаят жилища за новодошлите.
Вечерта кафенето се напълни. Всички бяха в приповдигнато настроение. Изпълнената с ентусиазъм Лили предложи да се организират седмични събирания за песни и танци.
– Какво като е зима, това не трябва да ни спира да се забавляваме – обяви тя.
За целта залата за танци трябваше да се освободи по-скоро. Беше направен план кой с какво да помага според способностите си при построяването и обзавеждането на апартаменти за трите семейства. Шуши и Кики обикаляха около масите с пълни табли сладка баница, а Розичка разнасяше билков чай. Когато настана време за лягане, нашите приятели се отправиха по домовете си през подземните тунели. Навън отново задуха леден вятър, но тази нощ никой нямаше да спи на студено. Изпълнени с надежда за бъдещето и спасителите, и спасените се наслаждаваха на топлината на леглата си.
Коментари: