Живяло някога едно момче. То било много бедно. Притежавало само една малка къщичка, която му останала от родителите му, една каруца и едно кльощаво магаре. Къщичката имала двор и в него си сеел зеленчуци. Помагал на хората и те му давали хляб и овес за магарето.
В края на селото се издигала висока, мрачна кула. В нея живеел магьосник, поне така се говорело в селото. Хората се страхували от него, макар че не беше сторил зло на никого.
Момчето ходело до кулата всяка седмица и носело продуктите, които искал магьосника.
В уречения ден той отново отишъл и разтоварил продуктите пред вратата. Почакал под прозореца, откъдето магьосника му хвърлял всеки път по една златна монета, но никой не се показал. Бутнал вратата, която винаги била заключена, и тя се отворила. Влязъл вътре и извикал:
– Ехо, ехоооо !
Но не получил отговор. Престрашил се и се качил горе в стаята. Там видял магьосника проснат на земята. Уплашил се и тръгнал да бяга, но едно златно кълбо привлякло вниманието му. Погледнал го захласнато и си помислил: „Той вече е мъртъв и на него не му трябва, а на мен не ми е плащал за последните две седмици. Нищо няма да стане ако го взема ! ” Взел го, загънал го в якето си и си тръгнал. Като си отишъл в къщи го разгънал и то така светнали, че цялата къща сияела. Уплашило се момчето, че някой може да го види или да види светлината и решил да го зарови в градината. Загънал го в едно одеяло, изкопал дупка, покрай тиквите и го заровил. Доволен от свършената работа, легнал да спи.
Сутринта се събудил от глъчката пред вратата му. Надникнал и видял, че отвън има много хора, които се удивявали на нещо, говорели, ахкали и се чудели.
– Какво ли е станало! – учудело се момчето.
То излязло навън и какво да види – тиквите големи, колкото вол, доматите големи, колкото диня, краставиците големи, колкото мотиката, тревата блести в някаква сияйна светлина, цветята ухаят и светят.
– Момче, какво е това? Какво си сторил на градината? С каква вода я поливаш? С какво я наръси? – почнали да валят въпроси, а то стояло и гледало. Не знаело какво да отговори.
– Може ли да си скъсам един домат? – попитала една жена.
– Може – казало момчето.
Но като тръгнала жената към вратата нещо й препречило пътя. Все едно имало невидима преграда.
– Момче нещо не ми дава да вляза – казала жената.
Момчето отишло до вратата, отворило я и излязло. Нямало нищо. Влязло и нищо не му попречило.
– Батко, може ли да скъсам едно цветенце за мама? – попитало едно детенце.
Момчето само поклатило глава в знак на съгласие. Детето влязло и си скъсало едно цвете. Жената отново опитала, но нещо я спирало.
Момчето скъсало един домат и с мъка го изнесъл на жената. На друг дал краставица, на трети набрал цветя. Почерпил всички и ги изпратил да си ходят.
Седнало на прага и се замислило – какво е станало с градината му, с къщата му, с двора му. И се сетило – виновно било златното кълбо, което заровил в двора.
На следващата сутрин обрал всички зеленчуци, за да ги закара на пазара. Но тиквите били много големи и решил да ги нареже. Разцепил една, а отвътре потекли не семки, а жълтици. Още повече се уплашило момчето – ще го хванат, че е взело златното кълбо, ще се разчуе, ще го разпитват. Тръгнал да изкоренява растенията. Той ги скубе, изтръгва ги от земята, а те отново никнат. Даже не по едно, а по две. Отказало се момчето. Скрило се в къщи и се заключило. Стояло вътре три ли, четири ли дни, нито яло, нито пило, не знаело какво да прави. Изведнъж на вратата се почукало. Уплашено момчето надникнало през прозореца и видяло една стара жена. Тя изглеждала добра и то отворило вратата.
– Здравей, момче ! – казала старата жена.
– Здравей, стара майко! – отговорило момчето. – Ти как влезе? Онзи ден една жена се опита, но не успя.
– Ние с тази магия се познаваме. Тя не вреди на хора с добри сърца. Не пуща хора, които имат лоши намерения, които завиждат, които не са добри. Аз знам какво си сторил и искам да поговорим.
Пуснал я момчето вътре. Поканил я да седне на единствения стол, който имал и й предложил вода. Жената седнала на стола и пред нея се появил още един стол. Поканила го да седне и започнала своя разказ:
– В кулата, която е на края на селото ви, живееше стар магьосник. На времето той беше добър, живееше в дворец и помагаше на хората. Но после сърцето му му изневери. Започна да завижда на един друг магьосник за златното кълбо, което той притежаваше. Той не знаеше какво може това кълбо, но му стигаше, че е златно и свети и е голямо, колкото топка. Опитва се много пъти да го вземе, но все не успяваше. Един ден с измама и магия получи кълбото, но то вече не светеше и не излъчваше сила. Беше си едно просто златно кълбо. Много се потруди да разбере тайните му, но все не успяваше. Пропиля живота си, заточи се в тази кула, но кълбото си стоеше все така. До деня, в който ти влезе в кулата. Кълбото усети чистото ти сърце и се разбуди. Няма от какво да се страхуваш. Кълбото обича добрите сърца, а твоето е такова. То ще те защитава от всички зли хора. В къщата ти могат да влизат само хора с чисти и добри сърца. Другите няма да бъдат допуснати. Зеленчуците ти ще бъдат все така интересни, големи и ще привличат внимание. Кажи на хората, че магьосника от кулата преди да замине ти е направил градината вълшебна.
– Добре! А ти откъде знаеш тези неща? Коя си ти ?
В този момент старата жена се преобразила и пред него застанал магьосника, който уж бил умрял. Уплашило се момчето и започнало да заеква:
– Аз,…не знаех,…съжалявам,…аз…не исках…
– Успокои се – казал магьосника. – Аз съм щастлив, че се получи така, че точно ти получи златното кълбо. Само ще те помоля да помагаш на хората, да не връщаш гладен или беден.
Съгласило се момчето и от този ден нататък помагало на всички и всички го обичали.
