Имало едно време едно много специално вълшебно куфарче. То не било голямо, но можело да побере всички спомени от лятото в България.
Вътре имало от всичко:
– малка мидичка от морето, която се усмихвала, когато вълната я докоснела;
– борова шишарка от планината;
– една топла прегръдка от баба;
– смехът на братовчедите, докато играят на криеница.
Всяко българско дете, което живеело далеч от България, имало такова куфарче. Но понякога, когато започвало училище, децата се притеснявали, че трябва да го приберат и да забравят за него.
Точно така се чувствала и малката Мила. Тя тъкмо се била върнала от България и трябвало да тръгне на училище. Куфарчето ѝ било пълно с щастливи спомени, но ѝ се струвало, че няма място за тях в новия учебен ден.
В първия учебен ден Мила влязла в класната стая. Всички деца се смеели и разказвали за своите летни приключения. Мила искала да разкаже за своето лято, но ѝ било трудно – чувствала се сякаш е далеч от всички.
Тогава учителката, госпожа Симова, я погледнала и се усмихнала.
– Мила – казала тя, – знаеш ли, че твоето куфарче на спомените е най-специалното? Всички мислят, че трябва да го приберем, когато училището започне. Но всъщност ние трябва да го носим винаги със себе си.
Мила я погледнала изненадано.
Госпожа Симова продължила:
– Всеки път, когато ти е тъжно, можеш да отвориш куфарчето и да извадиш една топла прегръдка от баба. Когато ти се играе, можеш да си спомниш игрите с братовчедите си. А когато ти е студено – просто помисли за слънцето на морето.
Мила разбрала. Нейното куфарче не било просто кутия със спомени, а вълшебна батерия, която я зареждала със сила и щастие. Тя се усмихнала – вече знаела, че лятото в България не е просто ваканция. То било част от нея.
И когато носела куфарчето си винаги със себе си, Мила се чувствала силна и щастлива – където и да се намира.
И така Мила тръгнала по света с леко сърце и куфарче, пълно с любов и смях.
Автор: Павлина Митева
За авторката на приказката:
Една детска мечта, превърнала се в реалност – така можем да опишем живота на нашата приказна учителка.
Тя е родена в красивия град Габрово и е начален учител по образование. В продължение на 21 години е работила в родния си град, отглеждайки и възпитавайки десетки деца с любов и търпение.
Днес живее и работи в Мюнхен, Германия. Там е част от екипа на детска немска ясла, където се грижи за най-малките, а също така преподава и в българското училище „Дора Габе“ като начален учител. Тя продължава да развива знанията си и учи предучилищна педагогика към университет „Асен Златаров“ в гр.Бургас.
Опитът ѝ е впечатляващо широк – работила е и като детегледачка в Швейцария, като е използвала както българския, така и руския език в ежедневната си работа.Освен всичко това, тя е горда майка на двама вече пораснали сина.
Колегите и приятелите ѝ я описват като съвременна Мери Попинс – човек, който носи усмивка, грижа и магия навсякъде, където се появи.
Коментари: