Историята,която аз ще разкажа никак не е лъжа,а самата истина.И моят герой е принц – също като този на Екзюпери,само че нещастен.
Преди време обиколих земята,за да търся жива вода.Трябваше ми,защото исках да живея вечно. Вървях си аз, и през девет кралства, та чак в десетото, намерих едно изворче, цялото покрито с плесен. Наведох се да отпия от водата, но от горичката изскочи бабичка, която ме хвана за ръката и ме поведе нанякъде. Опитах се да я попитам къде, но тя избоботи нещо, което никак не разбрах. Припаднала ли бях, ще ви излъжа, но когато се свестих, се намирах в чудесен дворец, а пред мен стои едно момче с корона на главата си и ме гледа намръщено. Досетих се, че може би е принц. Усмихнах му се, разказах че съм искала да пия вода, защото съм изморена от пътя, и зачаках да видя какво ще стане нататък. А малкия принц се разплака. Попитах го, защо плаче и разбрах, че съм щяла да пия от извора с живата вода. Не крия, че се зарадвах, че бях открила водата, но ми стана и мъчно. Принцът беше толкова нещастен, та аз ли да се радвам? Реших да го попитам това ‒онова и започнах: ”Как ти е името?”. А той смотолеви, че няма име и всички негови подчинени го наричат Нещастният принц. Аз продължих: ”А защо те наричат така?”. Последва доста философският отговор: ”Защото винаги съм нещастен, макар и да съм щастлив!”.
Замислих се как може да си едновременно щастлив и нещастен, но все пак се сетих – и в моя свят също беше така ‒ дори учените философи не знаеха защо е тъй. Принцът бе дете и аз започнах да се държа като такова, за да се доближа до него и да го опозная ‒ та той беше завидно интересна личност! Поиграхме си, разговаряхме по детски. Като че той започна да се поусмихва, но когато казах, че трябва да си тръгвам, отново се нацупи. Заварих го нещастен ‒ оставих го такъв. Но какво да правя ‒ на работа бях и не можех да закъснявам. Сбогувах се с принца и на връщане си налях жива вода от чешмата. Бях доволна. Е, повървях доста, нали трябваше да повалям десет планини, но как да е, стигнах си у дома.
И така, пих от живата вода и сега съм безсмъртна. За това и доживях да разкажа тази история. А нали в началото казах, че тя не е лъжа, а самата истина…
Коментари: