УЧИЛИЩЕТО НА СВЕТЛИНАТА
Павлина Митева
Начало
В едно не толкова далечно бъдеще се издигаше Училището на Светлината. Това не беше обикновена сграда. Тя беше огромна, просторна и построена от светлина и стъкло. Огромни прозорци от пода до тавана изпълваха всяко ъгълче с енергия, а дворът беше пълен със зеленина и много цветя. Когато децата за първи път влизаха в това училище, те усещаха простор и свобода. Те първо оставяха своите ранички в индивидуалните си шкафчета, обозначени с рисунка на съответното дете, символизираща неговата най-голяма мечта.
Срещата
След това децата влизаха в Голямата Зала на Срещите. Вместо чинове, бяха поставени разноцветни масички, които лесно можеха да се местят и групират в екипи. Пространството беше пълно с книги и огромни възглавници.
В центъра на залата стоеше Учителката на Светлината. Тя ги посрещаше с мек глас, който звучеше като шумоленето на листата.
„Добре дошли, малки Творци!“ – казваше тя. – „Преди да започнем, трябва да чуем една приказка – приказката за това колко е вълшебно да бъдеш дете!“
Тя им обясняваше, че истинското знание е във взаимодействието, играта и търсенето на решения заедно.
Загадката и Куклите
За да започне денят, Учителката им даде загадка, чието решение беше разделено на четири части и можеше да бъде открито само ако децата сами се групират в екипи и работят заедно, за да съберат посланието. Настана весел шум – те обсъждаха, спореха и се смееха, откривайки, че гласът на всеки един е важна част от цялото.
Когато екипите изрекоха кодовото решение – „Заедно сме по-силни от всеки един!“ – един дървен сандък се отвори. От него се разкриха Малки, цветни театрални кукли!
„Тези кукли,“ обясни Учителката, „са Куклите на Бърборино! Чрез играта и приказките с тях, вие ще се научите да изразявате емоциите си и да откривате истинската свобода да бъдете деца.“
Финал
Така започна учебният ден в Училището на Светлината – не с правила, а с игра, творчество и сътрудничество. Учителката погледна към зеления двор, където се виждаха първите поникнали семена. В Училището на Светлината всеки ден беше ново приключение, а най-важният урок беше: Бъдете свободни да бъдете деца! Защото когато играеш, ти не просто учиш – ти пренаписваш бъдещето!
Коментари: