Приказката ми е вдъхновена от снимката, която направих на Надежда при гостуването й в нашата група „Котета“ към ДГ 34 „Брезичка“, гр. София.
ПРИКАЗКА ЗА ДЕЦА, КОИТО СРЕЩАТ ВСЕЛЕНАТА
Николина Пенева
В едно малко градче, в една весела детска градина, пет приятелки посещаваха една и съща група. Те много обичаха да си играят заедно, но най-вече обичаха да мечтаят.
Един ден, докато рисуваха звезди, нещо блесна силно в средата на занималнята. Появи се малко светещо топче. То се завъртя и им прошепна:
– Здравейте, деца! Аз съм Искрица – частица от самата Вселена. Дойдох да ви поканя на пътешествие!
Децата се хванаха за ръце, а Искрица ги докосна леко… и за миг те се озоваха сред огромно звездно небе. Около тях блестяха галактики, планети и чудни цветове.
– Уау! – извикаха всички. – Колко е красиво!
Искрица ги поведе към една синя звезда, която трептеше нежно.
– Това е Звездата на Доброто – каза тя. – Тя сияе само когато някой прави добро или обича от сърце.
Звездата мигаше силно, а децата се заслушаха. От нея се чуваха шепоти – смях, прегръдки, мили думи.
– А искате ли да видите как изглежда мястото, където липсва доброта? – попита Искрица.
Тя ги заведе до една тъмна точица. Там нямаше цветове, нямаше звук, само тишина.
– Тук няма светлина, защото хората забравят да бъдат нежни и внимателни – каза Искрица тъжно.
– Но ние можем да донесем светлина! – каза едно от децата.
Другите кимнаха с глава. Те затвориха очи и си спомниха моментите, в които са били добри – когато са помогнали на приятел; когато са споделили играчка; когато са прегърнали някого, който е тъжен. И изведнъж тъмната точица започна да свети! Първо слабо, после по-силно, докато не се превърна в ярка искра.
– Виждате ли?! – засмя се Искрица. – Всяко добро дело прави Вселената по-светла.
Когато се върнаха в детската градина, децата вече знаеха нещо много важно:
Всеки път, когато правиш добро, Вселената получава още една звезда.
И оттогава те се стараеха всеки ден да добавят по една нова светлинка.
Поука: Доброто, което правим, никога не изчезва. То свети в сърцата на хората (в нашите сърца)… и в самата Вселена.
Коментари: