Приказка за запалената искра - Петя Генчева - "Приказно училище" за семейно щастие

Здравейте, мили хора!

Споделям с вас моята приказка, сътворена по повод Деня на народните будители – „Приказката за запалената искра“. Това е приказка за силата на светлината, за нашата взаимопомощ и за смисъла да предаваме доброто напред – да пробуждаме, да вдъхновяваме и да правим света едно по-красиво място.

Тази приказка беше разказана на първия ни урок по приказкотерапия, който се проведе в ОУ „Ран Босилек“, град Габрово, съвместно с ученици от 1. „а“ и 5. „а“ клас.

Вярвам, че всяко дете носи своя малка искра, чакаща да бъде разпалена – с доброта, пример, внимание и откривателски дух. Когато запалим тази искра, пред нас изгряват любопитни очи, отворени сърца и мечтатели, които могат да променят света. Нека продължаваме да бъдем будители – с любов, търпение и вяра в силата на знанията и човечността!

ПРИКАЗКА ЗА ЗАПАЛЕНАТА ИСКРА

Петя Генчева

Нашата приказка започва така, както всяка приказка. Имало едно време в едно обикновено училище едно момиченце, което се казвало Рада. То било толкова прекрасно и вярвало много в чудеса, но винаги нещо се криело в него, което го притеснявало и му носило малко тъга.

Един ден, когато си пишело домашните, изведнъж моливът му светнал много силно и тихичък глас прошепнал:

– Ти можеш да запалиш Искра!

– Каква искра? – попитало момичето. То било толкова притеснено първоначално, но усещайки в себе си тази топлина, че нещо хубаво ще се случи.

– Това е Искрата на будителите! Това е Искрата, която те ни предават! Това е знанието. Това са мечтите. Това са вашите надежди.

Детето се почувствало много спокойно, от доста време не било толкова спокойно. Чакало да дойде следващия нов ден. Когато прекрачило прага на своята класна стая, то искало да направи нещо от душа и от сърце, и точно в този миг да го изрази. Тогава видяло на негов съученик колко му е трудно все още да пише. Седнала Рада и помогнала. Тя направила нещо добро.

На следващия ден, влизайки в класната стая, тя видяла друго дете, което имало затруднения с рисуването. То се опитвало да нарисува едно коте, но толкова му било трудно, че не можело само. Тогава Рада хванала ръчичката му и започнали заедно.

Тя се прибирала все по-спокойна и все по-спокойна в своя дом. Една вечер, когато си лягала, тя погледнала през прозореца и видяла красивото небе – на него изгряли хиляди малки светещи искрици.

Тя попитала:

– Кои сте вие?

А те отговорили:

– Ние сме онези хора, които са ви оставили знанието, които са ви оставили всичко важно в живота. А ти, Рада, вече си една от нас! Ние сме будителите!

Тогава Рада се усмихнала и заспала. Тя спала толкова спокойно, а на утрото, когато отворила очи, до възглавничката ѝ имало златен лист и на него пишело: „Ти запали Искрата. Предавай я!“