История с небе

Здравейте!
Аз съм педагог, психолог и родител, а моята приказка е за приятелството, мечтите и колко е важно да бъдем себе си.

Миа Сердарева

Але беше на шест и от всичко нàй обичаше гушкането, палачинки с боровинково сладко и Уф. Кой е Уф? Най-добрият ѝ приятел. Името му идва от първата ѝ думичка на първата им среща. Тя, разбира се, веднага се опита да го гушне – още не знаеше, че таралежите боцкат. А, да, забравих да ви кажа, че Уф е таралежче.

Живееха си двамката, обичливото и бодливото, в стаята на Але и се занимаваха с детски работи: играене и мечтаене. Тя на човешки, той на таралежки, но за приятелите това са дреболии.

По едно време, обаче, Уф така прекали с мечтаенето, че спря да му се играе. Искал бил да бъде птица. Ха така! Але бе верен приятел и веднага почна да умува как да му помогне. Умув, умув, умув-умув, умуууув… След дълго и отдадено умуване разбра – за да се превърне таралеж в птица, си трябва вълшебство. Налагаше се, значи, да стане вълшебница.

И се зае да се упражнява върху орхидеята на баба си. Взимаше вълшебен прашец от една стара пудриера, ръсеше го върху листата и редеше заклинания, а цветето – нищо. Странно, но в стаята започнаха да се навъртат пеперуди. Кръжаха над вглъбената момичешка главица, кихаха смешно от вълшебния прашец и отлитаха. А цветето – нищо.

Пудриерата се изпразни, но Але не се отказваше. Домъкна чадъра на дядо, който изглеждаше доста жезълоподобен и вълшебоиден. Размахваше го срещу орхидеята заплашително-умолително, Уф я гледаше с надежда изпод леглото, където се криеше за всеки случай, а цветето – още по-нищо. Едно врабчо крилце да беше му пораснало поне, едно листенце да се бе превърнало в перце… Не и не. Даже не благоволи да цъфне.

И клюмнаха тримата: Уф заради мечтата си, Але заради приятеля си, а орхидеята – от неудобство. Не предполагаха, че някой бди над тях. Не знаеха изобщо, че съществувам и не бих изоставила истински приятели, били те от човешки или друг някакъв вид.

Една есенна утрин Але излезе на терасата да поздрави деня и забеляза, че от устата ѝ излизат кълбенца бяла пàра.

– Аз правя облачета! – възкликна тя и се почувства на седмото небе. Може би не чак седмото, но със сигурност небе. Защото облаците плуват по небето, нали?! Както и птиците.

– Хей, ако направя няколко облачета за Уф, той ще се почувства като птичка!

И се втурна в стаята, грабна умърлушеното таралежче, сложи го внимателно на парапета, наду бузи и – хуху, хохо – превърна терасата в небе, пълно с облачета!

Вярно, не бяха от най-внушителните и бързо-бързо се разтваряха в студения есенен въздух, но свършиха своето: Уф, който за пръв път виждаше небе толкова отблизо, откри, че се страхува от високото.

„Не ставам за птица“, помисли си той и съвсем му клюмнаха бодличките.

Крайно време бе да се намеся. Отдавна се чудех как да му намекна, че си е избрал глупава мечта. Все пак мечтите, били те и глупави, не бива да се обиждат, затова нощес се мушнах в съня му и му пошушнах една тайна на уше: че има само един като него на целия свят и ако той се превърне в някой друг, няма кой да бъде Уф. А това би било толкова тъжно!

Когато отвори очи, Але спеше на земята до постелката му. Покрай птичите си блянове почти бе спрял да я забелязва. Почти бе забравил колко е голямо и хубаво, че нея я има, и то точно за него.

„Какъв съм късметлия“, спомни си Уф и сърчицето му се напълни с небе.

От небето ли, от втренчения поглед ли, Але се събуди и му се усмихна утринно. И макар да беше късна есен, в стаята закръжаха пеперуди.

„Тара-майко, тара-мила, тя май наистина е вълшебница!“

Така си беше, но Але още нямаше представа, че е орисана да окрилява.

А, да! Забравих да ви кажа: аз съм Майката Закрилница на Всичко Живо и щом видя някой да обича с цялото си сърце, от щастието ми се раждат пеперуди.