Магьосникът излезе от гората, огледа се…..Беше се свечерило вече. Слънцето си отиваше и скоро луната щеше да заеме царското място.
Той потръска недоволни глава. Ядосваше се на себе си, че изтърва омагьосаната птичка и че и позволи да се скрие в гъстата гора. Идваше нощ и в тъмнината беше невъзможно да я открие, дори и да си по служеше с магия.
Птичето беше малко и синьо. Цветът на люспите му беше невероятно красив. Дааа, правилно чухте, люспи, това птиче беше специално. То беше необикновено. Вместо пера, тялото му бе покрито от люспи, такива като на рибите…
Разбира се, това не бе обикновено птиче, а омагьосана златна рибка, която изпълняваше желания. Много отдавна, магьосникът я залови и превърна в птиче, но беше объркал заклинанието или сбъркал нещо в магията и Птичето не бе точно птиче… А птиче с люспи, вместо пера. Освен това, то можеше да говори с човешки глас и да имитира звуци на много животни. Разбираше и говореше с останалите обитатели, които се криеха в тъмната гора.
Птичето беше вече много изморено да бяга и да се крие. Кацна на една ела. Тя бе висока и величествена. В хралупата и живееше катеричка. Намуси се, от неканения гост.
-Ти кой си? Странен си? Не съм те виждала досега тук!
-Да, току що долетях. Крия се! Гонят ме!
Катеричката бързо забеляза блещукащото нещо, което Пилето носеше на врата си.
-Каква хубава дрънкула-каза на глас Катеричката…
Птичето съвсем бе забравили за нея.
-Искаш ли я? – побърза да се отърве от нея.
-Дааа, зарадва се Катеричката.
Докато я даваше, светещата дрънкулка падна на земята, беше вече покрита с нападали иглички от бора.
Скоро трябваше да напусне обежището си. Нямаше с какво да подкупи Катеричката, а и заради блещукащата дрънкулка, магьосника щеше скоро да го открие.
Птичето литна от клона и той се разтресе много. Толкова силно, че още клонки и иглички покриха светеща та дрънкулка….
Коментари: