Когато се събуди от сън, Шехерезада излезе на разходка в градината.
Свитъците, които беше получила през нощта, я чакаха в една кутия близо до масичката с чай на верандата. Тя ги прочете и се заслуша в птиците.
Всичката съвершена хармония помежду им се изрази в тези песни, които се чуваха точно сега! Усети как тялото ѝ откликва на утринта. Усети нуждата му от движение за разбуждане. Шехерезада се изправи и се раздвижи естествено. Усети движението на светлината в тялото си и я последва – това беше любимата ѝ гимнастика. Движение без усилие. Движена от самия Живот в себе си. ЗАСЛУША СЕ В ПРОЦЕСИТЕ ВЪТРЕ. Остави се на Потока да бъде водена… Това още веднъж повиши жизнеността ѝ. Потънала дълбоко вътре в тялото си, тя наблюдаваше самия Живот… И в този момент камбаните от съседната църква запяха и тя усмихнато благодари!
Когато нуждата ѝ от движение утихна, тя насочи вниманието си отново към писмата. По-голям брой от свитъците бяха написни за Халифа, но тя, разбира се, ги четеше, щом ѝ ги бе предложил за четене Нейния Халиф…
Един свитък привлече ярко вниманието ѝ. В него беше написано:
„Каквото създаваш, това ще напуснеш!
Все някой ден идва Отново Пролет и те изпълва ново Вдъхновение! И пак цъфтиш.
Така сезоните вътре и вън се редуват.„
Тя имаше нужда да помисли над този свитък. Остави четенето и продължи да изпълнява ежедневните си задължения. През това време думите продължаваха да отекват в съзнанието ѝ.
„Каквото и да създаваш, това ще напуснеш…“
Струваше ѝ се малко жестоко да прочете този текст малко след като осъзна колко е щастлива тук.
Шехеразада отдели месеци да размишлява върху преходността на Човешкото тяло, след което реши!
Нейният начин да остави нещо красиво след себе си беше да помогне за засаждането на много дървета в целия град. Усмихна се на себе си – вече виждаше в съзнанието си пространството между дърветат, в което да построи мъничък храм на Единния…
Реши да напише проекта си подробно.
Имаше абсолютно всички ресурси, трябваше ѝ само конкретност на мечтата.
Коментари: