Белите и пухкави снежинки нежно падат по улиците, до Коледа остават още две седмици. През тази година се случи нещо необикновено…
Всичко започва в една студена, но слънчева сутрин.
Русо зеленооко момченце гледа замечтано през заскрежения прозорец и си мисли какво да си пожелаеза Коледа, но накрая разбира, че има едно-единствено желание – да види баща си, когото отдавна не бе виждало. Това момченце е Пламен – едно десетгодишно дете, което живее с майка си и баба си. Майка му – Мария, е грижовна, добра домакиня и работи в една известна фирма за дрехи. Пламен, разбира се, има баща, но той е в командировка вече втора година и няма как да дойде. Пламен знае това, но все още има надежда, че той ще се прибере вкъщи много скоро. Мария много обича Пламенчо, но е все заета и не може да отдели време за него, винаги е затрупана с работа. Баба му е човекът, с когото той споделя всичко – с нея той ходи на тренировки, разходки, на кино. С нея той споделя най-съкровените си мечти и желания, двамата най-добре се разбират. Пламен, както всяко хлапе на неговата възраст, обича да мечтае, но неговите мечти се отличават от тези на връстниците му – той просто иска да прекарва повече време заедно с цялото си семейството.
Момчето решава да се разходи покрай обширните коридори на своята необятна къща, но обикаляйки, се натъква на един плик. Този плик не изглежда като другите, които майка му бе получавала досега, този има форма на кораб, а в десния му долен ъгъл е нарисувано малко полярно мече. Пламенчо няма навика да чете чужди писма, но любопитството му надделява и той решава да отвори плика:
Скъпа Мария,
Как си? Как е Пламен? Толкова отдавна не съм ви виждал! Аз съм добре. Тук е толкова бяло и снежно, че без слънчеви очила нищо не виждам! Северното сияние е толкова красиво, че не мога да го опиша с думи! Цветовете му се преливат от зелено и синьо до лилаво и червено! Тук има най-различни видове животни: от бели мечки и полярни лисици, до най-разнообразни тюлени. За съжаление няма да мога да се прибера за Коледа.
Много-много ми липсвате!
Поздрави на Пламен!
Обичам ви!
Никола
Това е писмо от баща му! Много мисли се завъртат в главата на Пламен. Липсва му ужасно много татко, но той не може да чака толкова дълго, затова решава, че ще отиде при баща си. Но тъй като не може да отиде сам, той споделя на баба си идеята за пътуването:
– Моля те, бабо! Хайде де, ела с мен!
– Не, Пламенчо, не може! Майка ти ще се безпокои за теб – отговаря тя, усмихвайки се.
Но Пламенчо е упорито дете и продължава с убежденията си:
– Бабо, не се страхувай. Ще напишем бележка на мама, че отиваме до Арктика. Всичко ще е наред, нали ще си с мен?!
– Ох, Пламенчо…Какво да те правя? Добре, но имам едно условие! Ще трябва да се запасим с всички необходими неща за това далечно пътуване.
На следващия ден Пламенчо и баба му решават да купят билети за кораб до Арктика, но няма свободни места. Тогава един от капитаните казва:
– Хей! Имам един познат, който продава айсберги за придвижване. Разбира се, този транспорт не е толкова надежден, колкото кораба, но пък е единственият вариант, който мога да ви предложа сега.
Пламенчо без да мисли много се съгласява и тичешком пристига на мястото, където ги продаваха. Той видя един продавач със сини очи, с бяла брада и коса, и се насочи към него. Хлапето купува един от неговите айсберги и заедно с баба му се понасят вече след няколко минути по леденостудения океан. Айсбергът се движи сякаш с магия, малки капчици солена вода полепват по косата на Пламенчо, студено е, но той е твърдо решен да намери баща си и с едно рязко движение отръсва косата си. След още няколко минути те вече прекосяват целия океан. Стигат до Гренландия, за да направят почивка. Там те се разхождат и се запознават с местността.
След време обаче те срещат един проблем… Когато се връщат на мястото, където оставиха айсберга, не го намират. Вместо него плува само малко късче лед. Оказва се, че айсбергът се е разтопил, докато нашите герои се разхождали. Изведнъж Пламенчо вижда как нещо блести в малкото късче лед – надуваема спасителна лодка! Тя е била вледенена в самия айсберг за всеки случай. Бабата на Пламенчо решава, че е по-добре тя да надуе лодката, защото смята, че е по-силна и издръжлива от Пламен. След като я надува, лодката е толкова голяма, че може да събере още поне 5 души! Двамата герои продължават пътешествието си, но тишината и спокойствието не продължават дълго. В един неочакван момент една голяма вълна ги покрива изцяло. След мократа напаст те оцеляват, но от глава до пети са мокри, подгизнали от леденостудената морска вода. Всичките им запаси потънаха във водата, но Пламенчо напипва в джобчето на якето си любимото си фенерче! Това е едно необикновено фенерче, защото то се вижда на километри в океана, а сега е точният момент, в който ще може да го изпробва! Чу се някакъв звук. Звукът се увеличава и те поглеждат нагоре. Забелязва ги един пилот на хеликоптер и ги пуска вътре да се стоплят. Това обаче е същият дядо с бялата брада и сини очи, който им продаде айсберга! Те му обясняват ситуацията, в която попаднаха, и обясняват за целта на тяхното пътуване. Той е добър човек, изслушва ги внимателно и им обещава да ги закара до целта. По време на пътуването те успяват да си разменят много теми за разговор. Така времето минава неусетно, когато те пристигат на мястото.
През това време на сушата един от колегите на бащата на Пламенчо наблюдава с интерес как ловят риба белите мечки, но чува шума на хеликоптера, в който се намират нашите герои. Той отваря уста от изненада, но се овладява и ги посреща заедно с танцуващите мечки. Отвежда ги в лабораторията на Никола, който в това време прави изследвания. Когато чува гласа на Пламенчо, баща му много се зарадва и се втурва да посрещне детето си. Какво само щастие е да се прегърнат отново баща и син! В главата на Никола се завъртат множество щастливи спомени: ето тук той празнува със семейството си Нова година – тогава дойдоха всички негови роднини и близки и си разменяха подаръци; а тук – Великден, в този ден те бяха на гости у едни приятели и много се веселиха, чукаха се с яйца, ядоха козунаци и разговаряха помежду си; тук празнуваха рождения ден на Пламен – това беше много приятен спомен, но изведнъж му стана тъжно…
Никола осъзна, че не може да пропусне всичко това, всички тези прекрасни събития, емоции, преживявания с роднини, близки и приятели само заради далечната си работа на другия край на света, където няма жива душа, а само студени айсберги. Той решава, че е време да се завърне у дома, но без кораб нашите приключенци няма как да успеят да пристигнат за Коледа! Тогава белобрадият мъж им предлага друг начин, а докато изричаше тези думи, костюмът му се промени изцяло. Сега той е облечен в синьо палто и шапка, брадата му се удължи два пъти повече, а в дясната му ръка се появи дълъг кристален жезъл. С един замах на вълшебния му жезъл се появи шейната с елени на Дядо Коледа. Никола, Пламенчо и баба му се качват в шейната и се понасят във въздуха на път към дома си.
През това време Мария тъкмо се връща вкъщи от работа и учудена гледа към току-що появилите се хора с шейната. Тя много се зарадва да види отново мъжа си, Пламен и бабата, живи и здрави.
От този момент нататък те решават никога да не се разделят, майката на Пламенчо започна да отделя повече време на семейството си, а бащата разбра, че семейството е най-ценното нещо на света и че човек не може да живее сам. За Пламен и неговите родители това е най-вълшебната Коледа в живота!
Яна Олегова Кула
12 години
гр. Велико Търново
Коментари: