Имало едно време един чуден дворец на брега на морето. Топлите морски вълни се плискали в ледено-сладоледените стени на двореца. Стените си оставали все така ледени, а вълните – все така топли. И там, на морския бряг, се родило едно плоско заоблено камъче като тези, с които момчетата обичат да правят „жабки“ по водната повърхност. То било със земен цвят и се отличавало от пясъка и мидите наоколо.
По това време някъде в средата на сушата едно момче си мечтаело за топлите вълни. Ала неговото корабче с цвета на камъчето не било в движение. Тогава се появило едно бойно момиче с подобно корабче с колелца, само че сребристо. И така заедно доплавали до двореца. Момчето не виждало ясно и момичето го водело по брега.
Момичето съзряло камъчето и го подало на момчето с думите:
– Подарявам ти това камъче! Направи с него нещо хубаво!
Момчето приело камъчето като най-съкровен дар. Възнамерило да стане чудо. Още на следващата вечер от една чудно-приказна гора с куполчета и други чудеса се понесла музика, която пращала свързаност на божиите деца навсякъде по света. Чула се чак на брега и дошло време момчето и момичето да отплават обратно към центъра на сушата.
Не щеш ли, една Фея, на вид млада, ала всъщност стара познайница, се качила с тях на сребристото корабче. Стигнали живи и здрави до центъра и всеки поел по пътя си. Феята била толкова благодарна за споделеното Завръщане, че не спирала да твори чудеса. Момичето продължило да работи над себе си и станало част от прекрасни съзвездия от звездни хора. А момчето следвало чудната музика. Пожелало да научи езика на птиците, за да стане славей в градините на Любовта.
Благодарение на Феята по пътя към градините, момчето срещнало Лечителката с кристали. Тя била веща като вещиците, ала с очи като океан, със златни коси и златно сърце. Момчето усетило, че камъчето принадлежи на лилавата стая на Лечителката и един ден занесло камъчето именно там!
* Всяка прилика с действителни лица и места е дотолкова случайна, доколкото в живота има случайности.
Автор: Иван Стаменов
Коментари: