Мистър Плъх живееше на брега на реката в хралупата на една стара върба. Неговата работилница заемаше половината от дома му. Целият му живот се въртеше около строенето на лодки.
Днес след закуска той прекара няколко часа, работейки по последния си проект, като от време на време поглеждаше през прозореца, за да се увери, че още вали. Когато дъждът спря, той излезе на верандата с изглед към реката и се огледа. Отсреща имаше малък остров обраснал с диви сливи и храсти. На брега му вързан за забито в земята колче се поклащаше сал отрупан с покъщнина и непохватно завит с платнище.
Изненадата на плъха още не беше отминала, когато от клона над него се провикна сивата катерица Пират:
– Ха, виж го ти язовеца Пешо, решил е да се премести по нашите земи, оттук го виждам как хърка под това мокро платнище! Да ида ли да го събудя, сигурно е умрял от студ?
– Разбира се, че ще отидеш. Интересно защо е зарязал хубавата си хижа до изворите и е тръгнал на път през март? Още е толкова студено – отвърна мистър Плъх.
Пират с няколко скока достигна едно дърво, клоните на което почти докосваха сала и се приземи точно пред носа на язовеца.
– Хей, приятел, стига спа! Време е за топъл чай, а може би дори за топла вана – провикна се катерицата.
– Топъл чай, топла вана… сънувам ли? – промърмори язовеца Пешо и отвори очи.
-Не сънуваш. Отсреща е дома на моя приятел Мистър Плъх, аз те каня от негово име на обяд. Ето го! Задава се с една от лодките си, за да те прекара до брега.
-Благодаря, смятам да приема. Ти не си се променил Пират. Появяваш се точно, когато си необходим – въздъхна Язовеца.
– Ще оставим багажа ти тук, вземи си само най-необходимото – предложи сивата катерица.
– Ще си взема чисти дрехи, нали ми обеща вана, и няколко бутилки шипково вино, от моето, за домакина. След минутка съм готов.
Мистър плъх само беше чувал за Язовеца Пешо и за неговата хижа, за това колко е гостоприемен и забавен. След като се запозна с него и му помогна да се качи на лодката, той любезно предложи:
– Можеш да останеш у дома, колкото поискаш. Аз живея сам, ще ми бъде приятно да имам с кой да си приказвам. Сигурен съм, че си интересен събеседник. Идваш отдалеч, очаквам интригуващи истории от теб.
Акустираха точно под верандата и се изкачиха до нея по удобна дървена стълба, измайсторена от домакина. После плъхът стопли вода на печката и я изсипа в корито, направено от половин кухо дърво. Язовецът с удоволствие се изкъпа и облече нови дрехи, а старите изпра и сложи на простора. По време на обяда, към който се присъедини и Пират, Пешо сподели защо е напуснал дома си. Имало много лисици в района на сините скали, защото търсели злато в изворите, научили се да отсядат при него. Вечер се напивали и вдигали страшен шум. Заради тях останалите туристи избягвали хижата му.
– Сега какви са ти плановете, как избра да дойдеш точно в нашата гора? – попита Мистър Плъх.
– Чувал съм, че добре си живеете тук, веселите се заедно, помагате си. Аз бях самотен напоследък. Имаше едно семейство бели мишки, които живееха с мен, но си тръгнаха, когато малкият им син изчезна. Лисица ли го отвлече, какво се случи с него и до ден днешен не знам. От пролетта съм сам, вечер няма с кого дума да си кажа. Преди седмица сковах сала, натоварих го с каквото побра, заключих дома си и тръгнах по течението на реката. Вчера следобед една сврака прелетя покрай мен, попитах я къде се намира прочутото кафене на мишката Шуши. Оказа се, че съм съвсем близо до него. После притъмня, заваля, завързах сала, скрих се под брезента и съм заспал – отвърна Язовеца.
– Ако бях излязъл вчера на верандата, щях да те видя и нямаше да пренощуваш на открито – заяви плъхът.
– Няма ли да ти липсва хижата? Ти си свикнал да посрещаш и изпращаш гости – включи се Пират.
– Аз смятам да построя хотел на това островче остреща. Ще наема някой да прекарва посетителите с лодка. Тъкмо няма да е достъпен за който и да е. Утре като отидем до кафенето, ще говоря с Танчо (мъжът на Шуши). Той и мишока Гошо бяха при ме през лятото. Харесвам ги, вярвам, че ще помогнат със строежа – сподели Пешо.
След като се нахраниха, Мистър Плъх разходи госта из дома си. Първо му показа работилницата, като подробно обясни с какво се занимава и как е организирал всичко, за да му е удобно. После през кухнята го приведе до килера за продукти и накрая го покани в стаята за гости, за да го настани. Язовецът поиска нещо за четене и попита дали ще има проблем да запали печката.
– Разбира се, в кофата до нея има дърва, постопли се, почини, ще вечеряме към седем. Аз ще поработя малко и после ще сготвя нещо – отговори му плъхът.
Пират в това време пиеше чай на верандата и се взираше в островчето отсреща, като се опитваше да си представи как ще изглежда с хотел по средата. Салът на Язовеца се поклащаше ритмично на мястото, където го оставиха. Когато плъхът се появи, Пират попита загрижено:
– Мислиш ли, че ще е успешен този проект? Дали ще се намерят достатъчно помощници?
– Всички ще искат да помагат. Къртицата Гинка с удоволствие ще дойде да копае. Сестрите Софи и Розичка от горската работилница ще му изплетат одеяла, ще ушият пердета, дори глинени съдове могат да измайсторят. Беше скучно през дългата зима, идва пролетта, имаме нужда да се пораздвижим. Кой не обича да е полезен, да вижда, че това, което прави, има смисъл. Мисля, че идеята на Язовеца ще ни мотивира – отвърна Мистър Плъх.
Към 6 часа, напълно отпочинал, гостът се появи в кухнята и заяви на домакина:
– Няма да те оставя сам да готвиш. Ако разрешиш, ще ти помогна, на мен ми доставя удоволствие. Пират с нас ли ще вечеря?
– Той си отиде, иска да се отбие до кафенето, за да ги подготви за твоето посещение утре. Аз не съм добър готвач. Ще се радвам, ако помогнеш. Нали ти показах килера с продуктите, можеш да се развихриш – отвърна плъхът.
Язовецът наистина се развихри. Сготви супа от коприва, за основно гъбена каша и за десерт печени ябълки, полети със сироп от боровинки. Мистър Плъх отдавна не беше ял толкова, всичко му се стори много вкусно.
На път за кафенето Пират се отби в колонията на враните. По клоните на няколко разположени едно до друго дървета имаше около десетина гнезда. Едно от тях се обитаваше от семейството на приятеля му Чочо. Жената на Чочо точно беше снесла 4 яйца и гордо ги показа на сивата катерица. Чочо и той се появи и се развика:
– Пират, здравей! Погледни надолу! Виж каква покрита каруца, теглена от костенурка, спря пред стария пън.
Пират се загледа и забеляза, че от каруцата слезе малко черно мишле, а след него един още по-черен плъх. Те се пъхнаха в хралупата на пъна. Вероятно я одобриха, защото след малко започнаха да пренасят багажа си в нея. В този пън никой не оставаше за дълго, в него обикновено се приютяваха пътуващи или временно останали без дом.
– Колко ли е мръсно вътре, със сигурност няма никакви мебели. Ако не бързах, бих отишъл да попитам дали имат нужда от нещо и да разбера откъде идват. Ще го направя утре. Сега съм тръгнал към кафенето – сподели катерицата.
Когато Пират се появи в горското кафе, Шуши точно слагаше сушена мащерка на зеленчуковата яхния, а Танчо добавяше дърва в печката. Сивата катерица се настани на един стол и заразказва за Язовеца и за плана му да построи хотел.
Първа го прекъсна къртицата Гинка:
– Аз и Гошо с удоволствие ще му помогнем, точно се нуждаем от проект.
– Аз ще направя глинени съдове, чаши и чинии за ресторанта му – включи се мишката Софи.
– Аз пък мога да изплета завивки за леглата, имам няколко чувала вълна – допълни Розичка (сестрата на Софи).
Танчо обеща да измайстори мебелите и печките, това много му се отдаваше.
След дългата зима горските обитатели бяха позагубили мотивация, но сега се размечтаха. Всеки обича да е полезен с уменията си. Новият хотел щеше да осмисли предстоящите дни и да ги изпълни с ентусиазъм. Докато разменяха идеи и крояха планове, се появи катеричката Веселка (горската лечителка). Пират й разясни ситуацията. Тя също одобри проекта на Язовеца.
Мишката Шуши, вече приключила с готвенето, покани Веселка на своята маса. Сипа й чаша билков чай и попита как е минал денят й.
– Бях на посещение при семейство бели мишки. Съпругът дойде да ме повика, помоли да прегледам жена му. Откакто преди година се пренесли в нашата гора, тя била много депресирана, никъде не излизала, с никой не искала да говори. През последната седмица толкова се влошила, че дори къщната работа спряла да върши. По обяд я намерих я в леглото, дори не беше станала. Тяхната история се оказа много тъжна. Те живеели при язовеца Пешо, помагали му със страноприемницата. Имали момченце, то много ги радвало, но през пролетта се изгубило. Търсили го дълго, разпитвали кой ли не, но така и не го открили. Майката оттогава се поболяла. Решили да се преместят с надеждата да забравят за нещастието и да продължат живота си. Аз ще се опитам да помогна. Ще отнеме доста време. Трябва всеки ден да ходя. Изписах билкова отвара, но те имат нужда от приятели най-вече. Живеят много самотно и са потънали в мъката си. Ще се радвам, ако и ти дойдеш с мен при следващото посещение – разказа горската лечителка.
– Разбира се, ще взема и кошница с храна. Нека се запознаем, пък ще пратя Розичка след мен да започне да я учи да плете – това много успокоява – съгласи се Шуши.
Не след дълго всички се прибраха по домовете си. Собствениците на кафенето почистиха и си легнаха.
През нощта, докато горските обитатели се унасяха в топлите си легла, заваля пороен дъжд и задуха бурен вятър.
В хралупата на стария пън черният плъх, черното мишле и костенурката бяха доволни, че имат подслон. Това, че няма мебели съвсем не ги безпокоеше. В една празна консервна кутия си запалиха огън и се разположиха около него. Те бяха свикнали да пренощуват къде ли не. На вечеря изядоха последните си запаси от лешници. За закуска имаше съвсем малко царевица, а след това трябваше да намерят отнякъде храна.
Язовецът се събуди рано, запали печката в кухнята, свари овесена каша, направи си чай и излезе да го изпие на верандата, докато чака плъха да дойде на закуска. Навън дъждът беше спрял, но реката течеше препълнена и мътна с по-голяма бързина от вчера. Като се загледа към острова, забеляза, че салът му го няма. Хвана го яд, че вчера не пренесе покъщнината си в работилницата на плъха. Когато домакинът се присъедини към него, той му се оплака.
– Няма страшно. Заседнал е в някой храсталак надолу по реката. Като закусим, ще го потърсим – отвърна Мистър Плъх.
По същото време костенурката, защото стана рано да бере коприва, вече беше открила сала. След като го показа на черния плъх, той веднага й нареди с помощта на черното мишле да пренесе всичко в стария пън. Находката дойде точно навреме, сега можеха да останат по-дълго. На сала имаше и храна – лешници, орехи, сушени гъби, чувал с брашно, гърне с мед, буркани с мармалад и няколко бутилки шипково вино. Какво ядене щеше да падне, а и отсега нататък ще се хранят седнали на столове около голямата маса на язовеца. След като подредиха всичко, костенурката направи врата от борова кора, прикачи я с парчета тел, а черният плъх донесе стар катинар от каруцата и я заключи.
Тримата се отправиха към горското кафене. Следваха инструкциите на свраката, която срещнаха вчера. На вратата на кафенето ги посрещна собственика Танчо. След като се представи, той любезно ги покани да изпият по чаша чай, за да се стоплят. Мишката Шуши веднага донесе от специалните си лешникови курабийки, седна до тях и ги заразпитва. Оказа се, че са пътуващи артисти. Черният плъх Асен правил фокуси, мишлето Тони му асистирало, а костенурката гледала на карти и теглела каруцата. Като разбра къде са се настанили, Шуши изрази притеснение, че сигурно е много мръсно и нямат никакви удобства. Като се загледа в мазната козина и мръсните дрехи на Тони, тя предложи да стопли вода, за да го поизмие. Асен учтиво отказа, обясни, че синът му Тони се страхува от водата.
Пристигна Пират (сивата катерица). Като огледа гостите, той попита:
– Вие се настанихте в стария пън до реката, нали?
Асен изненадано отвърна:
– Вчера пристигнахме. Видяхме, че хралупата в един стар пън е празна и преспахме там. Това проблем ли е? И откъде разбра? Ако си ни видял, защо не се обади?
– Видях ви отвисоко, от гнездото на един приятел. Докато сляза, заваля, а и бързах да се прибера. Преди малко минах покрай стария пън, за да се запознаем, но ви нямаше. Сложили сте врата и дори сте я заключили. Съкровище ли криете вътре? Ние в нашата гора не заключваме домовете си. Донесох ви торба с лешници, оставих я пред вратата, защото не успях да вляза – обясни Пират.
– Къде е Веселка, няма ли да дойде? – попита Шуши.
– Вкъщи е, чака те. Каза ми да ти напомня, че заедно ще ходите при нейна пациентка – отвърна й Пират.
Стопанката на кафенето се разбърза, напълни кошница с храна, наметна вълнен шал и остави съпруга си, да се занимава с гостите.
След половин час горската лечителка и Шуши пристигнаха при белите мишки. Те ги очакваха, почерпиха ги чай и много се зарадваха на кошницата с вкуснотии. Бела, пациентката, изгледаше по-добре, имаше желание да разговаря, дори хапна една курабийка. Тя разказа как Язовецът ги спасил от клетката, в която един изследовател ги държал. Човекът обикалял района около сините скали, събирал редки растения. Белите мишки използвал, да пробва на тях билковите си отвари. Един следобед, докато той дремел в палатката си, се появил язовецът, отворил клетката и освободил двамата затворници. После ги поканил да живеят при него.
В началото белите мишки се страхували от всичко, но полека лека се поотпуснали. Бела се научила да готви, а съпругът й поел чистенето. Родил се и синът им. Язовецът много му се радвал, отгледали го заедно. Всички били щастливи и спокойни, докато в един злощастен ден малкият палавник изчезнал.
Веселка сподели с белите мишки, че язовецът е дошъл да живее наблизо и е решил да строи хотел на островчето по средата на реката. Бела се оживи още повече и пожела да го види. Тъй като тя не се чувстваше готова да посети горското кафене, Шуши й обеща, че ще доведе язовеца в най-скоро време.
С това визитата приключи. Когато Веселка и Шуши се върнаха в горското кафене, черният плъх, сина му и костенурката си бяха тръгнали, но язовецът и Мистър Плъх точно бяха пристигнали. Мистър Плъх се оплакваше на Пират как не успели да намерят покъщнината на язовеца. След като предприели експедиция с лодка по течението на реката, те открили само сала, оплетен в тръстиките до брега, от товара върху него нямало и помен.
– Сякаш маса, столове, сандъци се изпариха. По нашите земи не се е случва някой да си присвои вещите на друг, без да попита. Освен това всичко е било грижливо подредено и покрито с брезент, очевидно не за да бъде изхвърлено. А и кой ще товари на сал неща за изхвърляне – възмути се плъхът.
– Ще останете ли за вечеря, ще правя баница със спанак – включи се Шуши.
– О, тя ми е любима, но и аз си имам готвач вкъщи, язовецът вече е планирал вечерята – отвърна Мистър Плъх.
– Ще дойдем утре вечер – обеща язовецът.
Докато течеше този разговор, пред стария пън черният плъх развързваше от гърба на костенурката печката, направена от бирена кутия, която Танчо им подари.
– Тази вечер ще ви направя супа от коприва, ще хапнем топла храна – размечта се костенурката.
За няколко часа тя подреди мебелите и сготви супата на новата печка. В средата на хралупата разположи масата със столовете около нея. От сандъците излязоха глинени купи, чаши, чинии, рогозки и одеяла. Направи голямо легло на пода от рогозките и одеялата. В него щяха да се поберат и тримата. След като се навечеряха, Черният плъх си наля голяма чаша от шипковото виното на язовеца. Костенурката и мишлето си легнаха. В леглото мишлето се разплака, защото по време на вечерята черният плъх се държа много лошо с него.
– Да, много ти се кара и обижда. Когато те молеше да дойдеш да живееш с нас, той ти обеща приключения и слава, а виж къде се намираме сега – сврени в някакво изоставено жилище, обзаведено с крадени вещи. Не плачи! Утре ни поканиха да направим представление в кафенето, ще има вкусна храна даже и десерт. Хайде, заспивай и сънувай чудни сънища! – успокои го костенурката.
На следващата сутрин катеричката Веселка и язовецът посетиха заедно белите мишки. Бела и съпругът й, много се зарадваха. Цели 2 часа те прекараха в спомени за миналото и планове за бъдещето. Дори темата за изчезването на сина им не ги разстрои толкова колкото обикновено. Обещаха си, да се виждат редовно, а когато новият хотел е готов, отново да заживеят заедно.
Вечерта всички с изключение на белите мишки се събраха в кафенето, Бела не беше готова още за толкова шумна компания. Гинка посвири на цигулка. Последваха танци, представление с фокуси и много ядене и пиене. Язовецът през цялото време имаше чувството, че познава черния плъх отпреди, приличаше му на скитника, който все се въртеше около хижата му и носеше превръзка, защото твърдеше, че е изгубил окото си при схватка с лисици. А на Пират му направи впечатление, че черното мишле е с червени очи, нещо много нетипично.
Късно вечерта преди да си легнат, Язовецът заяви на Мистър Плъх:
– Костенурката обича черното мишле повече от собствения му баща. Имам чувството, че през цялото време тя искаше да сподели нещо с мен, но не намери смелост. Ще разнищя аз тази работа, но сега отивам право в леглото. Утре почваме строежа, къртицата и нейният помощник Гошо казаха, че ще дойдат много рано.
На следващата сутрин започна копането на основите на хотела. Времето не беше прекрасно, но поне не валеше и вятърът понамаля. Мистър Плъх прекарваше с лодката си всеки, който, иска да се включи. По обед Шуши и братовчедка й Кики донесоха 2 кошници с храна за работещите. Напредваха бързо. След 3 дни вече градяха първия етаж с глинени тухли, изпечени в грънчарската работилница на мишката Софи. Сестрата на Софи, Розичка събра отбор плетачки и под нейно ръководство те започнаха да плетат одеяла, възглавници и рогозки. Танчо им направи стан, за да изтъкат и няколко килима. Материал имаше достатъчно, овцете оставяха снопове от вълна по телената ограда на пасището до гората.
Дочул за амбициозния проект, се появи и бобърът с двама от синовете си. Те обещаха да направят леглата, столовете и масите. Костенурката и черното мишле също идваха всеки ден да помагат, само черният плъх Асен се излежаваше в хралупата и пиеше бутилка след бутилка от виното на язовеца. На втората седмица след започването на строежа костенурката притеснено сподели с Пират, че мебелите на язовеца са при тях. Разказа му как са намерили сала, натоварен с какво ли не и едва сега е осъзнала на кого принадлежи.
– За съжаление храната е изядена, виното – изпито, но аз лично ще докарам всичко останало, като завършим хотела.
– Не се притеснявай. Сигурен съм, че Язовецът ще ви прости, той е много щедър. Все едно, че сте били негови гости, а и ти толкова помагаш тук, приеми го като предварителна почерпка.
Вечерта обаче, когато костенурката се прибра и каза на Черния плъх, че мебелите трябва да се върнат на Язовеца, той побесня:
– Глупачка такава, кой те накара да им казваш, че нещата са при нас?! Тук и без това гости не каним, те никога нямаше да разберат!
Черното мишле така се изплаши от скандала, че се скри под завивките и заспа, без да вечеря.
С напредването на пролетта дните станаха по-топли и строежът напредваше бързо. В една слънчева сутрин катеричката Веселка успя да убеди семейството бели мишки да я придружи до дома на Мистър Плъх. Бела вече се чувстваше много по-добре. Като пристигнаха, Язовецът ги покани да се качат на лодката с работниците, за да разгледат острова и хотела. На борда вече чакаха Пират, Танчо, къртицата, Гошо, костенурката и черното мишле. Щом видя Бела, мишлето се скри зад костенурката. Когато стигнаха до островчето и всички слязоха, черното мишле остана на лодката, зави се с един стар чувал и започна да плаче.
Хотелът трябваше по план да бъде на два етажа плюс приземен. На всеки етаж се предвиждаха по 3 стаи, а на приземния – ресторант, голяма кухня и апартаментът на Язовеца. До момента приземният и първият етаж бяха построени. Язовецът разведе Бела и съпруга й навсякъде, накрая им показа градината и обясни какви зеленчуци ще отглежда. Костенурката ги следваше през цялото време и слушаше разговора им с интерес. Като разбра колко са си близки и откъде се познават, тя видимо се притесни и се заоглежда. Веселка забеляза това и попита:
– Търсиш ли нещо, изгледаш притеснена?
– Моят малък приятел го няма, сигурно е останал на лодката, ще се върна да го потърся – отвърна костенурката.
Хотелът се намираше точно по средата на острова. Между храсталака беше разчистен голям кръг за строежа и за градината. Още в самото начало къртицата и Гошо направиха пътека от кръга до мястото, където акостира лодката. Костенурката тръгна по тази пътека, но тя не можеше да бърза, не беше в природата й. Оглеждаше видовете растителност, дивите сливи точно цъфтяха, а по земята набождаше млада коприва. Мистър Плъх също тръгна към лодката си, трябваше да прекара още помощници и тухли със следващия курс. Той вървеше бързо и настигна костенурката. Заприказваха се.
– Скоро язовецът ще ме напусне, за да се пренесе в хотела. Свикнах с него, приятно е да има кой да ти сготви и да не се храниш сам – сподели плъхът.
– Аз с удоволствие бих дошла да живея при теб. Писнало ми е да пътувам и постоянно да ми викат, ако не беше малкият, отдавна бих зарязала този начин на живот. Черният плъх Асен съвсем се развали, замисля ги все едни, кара ме да се срамувам, че съм с него – въздъхна костенурката.
– Смятай се за поканена. Ако решиш, още утре може да се пренесеш. Ние и без това скоро ще вземем мебелите на язовеца, ще останете без маса и столове – предложи мистър Плъх.
Като стигнаха до лодката, намериха Тони, черното мишле, заспал. Костенурката го събуди и започна шепнешком нещо да му обяснява. Тони заотстъпва уплашено към ръба на палубата, опитвайки се да избяга. Белите мишки и Веселка също се появиха. Бела се беше изморила и искаше да се прибере вкъщи. Като ги видя, черното мишле съвсем се панира, даде крачка назад и падна във водата. Мистър Плъх се втурна да го спасява. Хвърли едно въже, Тони го сграбчи и се изкатери обратно на борда. Като се появи целият мокър, вече не беше черен, а бял!
Бела го гледаше като обезумяла, до нея съпругът й също загуби ума и дума.
– Това е нашият син! – успя да промълви тя и избухна в бурен плач.
Костенурката се приближи, прегърна я и започна да я успокоява:
– Да, вашият син е. Аз му казах преди малко да си признае и да ви се извини, но той толкова се изплаши, да не го отблъснете, че чак падна във водата. Преди година, когато дойде при черния плъх, много му говорих. Исках да го разколебая, но Асен беше по-убедителен, обеща му приключения и слава, ако тръгне с нас. Тази сутрин чух разговора ви с язовеца и осъзнах, че всъщност вие сте семейството на Тони. През времето, което прекарахме заедно скитайки, аз се опитах да му бъда като майка. Беше ми жал за него, не ми харесваше как Асен му крещи и го тормози. Надявам се, че ще му простите.
– Естествено, че ще му простим, той толкова много ми липсваше – разхълца се Бела.
Мистър Плъх подкара лодката към отсрещния бряг, докато Веселка се опитваше да изсуши Тони с парче от стара кърпа, което намери под пейките. Когато акостираха, мишките Шуши и Кики чакаха с кошница храна. До тях черният плъх Асен крепеше количка пълна с тухли. След като изпи всичкото вино на язовеца, най-накрая и той беше решил да помага на строежа. Като видя Тони в оригиналния му цвят, за секунди ситуацията му се изясни и си плю на петите.
Белите мишки се прибраха в своя дом заедно със сина си. Веселка ги последва, за да помогне в подредбата на спалнята за Тони, но след като видя как Бела се развихри и колко е щастлива, катеричката се върна обратно на острова.
На следващия ден костенурката се премести при мистър Плъх, а Язовецът реши да започне да спи в хотела. Така от рано сутрин щеше да се захваща за работа, без да чака плъха да го прекара с лодката. Времето се затопляше, зеленчуците трябваше да се посадят в градината. Вечерта всички се събраха в горското кафене, дори семейството бели мишки присъстваше. Бела грееше от щастие и не откъсваше очи от сина си, а съпругът й обикаляше от маса на маса и разясняваше случката от предния ден. От черния плъх Асен нямаше следа, никой не го беше виждал, той сякаш се изпари.
– Надявам се да намери късмета си далеч оттук, за такива като него няма място в нашата гора – прошепна Пират на Веселка.
– Аз пък смятам, че той беше започнал да се променя. Ако всички около теб се обичат и си помагат, дори и да си лош, ставаш добър – отвърна горската лечителка.
Автор: Гергана Ефремова
Коментари: