Ти си като лебед, носещ се над вълните на безкрайното дълбоко и необятно море.

Ти си като ангел, гледащ към изгрева сияен и огрян от топла ярка светлина.

Ти си като бялото перо, с което рисувам своите безкрайни картини.

Ти си като мастилото, с което създавам различни светове.

Ти си като факлата, която гори вечно в магичната звездна нощ.

Ти си като залеза, искрящ върху безкрайния танц на разпенените вълни.

Михаил Тодоров 6.12.2021г