Тичам, гонейки вятъра,
летейки над водата,
ходейки по жаравата.
Сливам се със земята,
опитомявайки страха си свещен
и опознавайки жреца в мен.
Тичам, гонейки вятъра,
летейки над водата.
Ходя по жаравата,
сливам се със земята.
Усещам как поривът ме обгръща
и ме вдига в небесата.
Гората шепти,
планината спи,
реката ехти
и животът кипи.
Тичам, гонейки вятъра,
летейки над водата.
Ходейки по жаравата,
сливам се със земята.
Михаил Тодоров
9.08.2023 г.
