С кошничка в ръка

малката пчела

цял ден обикаля

из пъстрите цветя. 

Събира сладък прашец,

превръща го в медець

да го хапват на закуска

за здрави, червени бузки

малките деца –

грейнали слънца. 

Но не щеш ли днес

се получи вест

в цветното царство, 

че трябва лекарство

за малката пчела, 

болничка тя била…

Трябва жива водица

от кладенче в горица

да пийне нашта Работливка,

че да лети пак без почивка. 

Събрали се под слънчоглед 

всички летящи на съвет. 

Дълго те спорили,

много говорили… 

Кладенчето било далече, 

уморени са всички вече.

Пък се свечерява, 

тъмнина настава.

Кой може да лети сега

в тъмната, страшна гора? 

– Ще отида аз за жива вода! –

рекла Светулката с фенер в ръка.

Литнала смело с менче за водица

да избави от болестта пчелица. 

Летяла цяла нощ, а на сутринта

се върнала в менчето с жива вода. 

Пийнала си Работливка 

и започнала да припка!

Литнала отново в простора

за радост на пчели и хора. 

– Благодаря, Светулке добра,

че ме спаси ти от болестта!

Не ще забравя твойта добрина! –

казала бодро нашата пчела. 

– Няма защо да благодариш, 

с мъничко медец ще ме дариш!

Нали сме приятели, тогава

приятелят  в нужда се познава! 

И радостно полетели в простора. 

Работливка със Светулка за опора. 

Летели, летели и се смеели, 

в приятелство  щастливо живеели!