Това съм аз,

аз съм тя.

Без тя няма аз,

всичко се допълва.

Понякога животът се отнася с теб

като цунами.

Залива те и чака да станеш,

за да те залезе пак.

Хората са като пъзел –

всяка част е важна.

Ако липсва само една част,

пъзелът не е готов.

Аз я срещнах и се оказа, че тя е тази

последна така важна липсваща частичка.

С нея преплувахме океани, видяхме космоса.

Ала часовникът тиктака,

не мога времето да спра.

Сън ли бе това, не знам,

но тя ме чака точно там.