Откраднатата песен на пчелата
Мануела Кръстева
5 б клас, ОУ „Д-р Петър Берон“, гр. Пловдив
Зима се спускаше над земята. Реките бяха заледени, а покривите на къщите – покрити с пухкав сняг. Снегът блестеше. Над стар явор си играеше снежинка, а един от клоните му беше покрит с мед и там висеше кошер с пчели. Пчелата кралица седеше на малък трон от мед. Тя имаше силата да става толкова голяма колкото пожелае.
Някъде далеч имаше стар необитаем замък, където живееха гарвани. Кралицата на гарваните винаги седеше на порутения покрив на замъка и следеше всичко долу. Казваше се Нощ.
Един ден от кошера с пчели излезе пчеличка на име Лимонче. Лимонче беше още малка и глупавичка. Излезе да търси прашец, но не знаеше, че през зимата няма цветя. Когато кралицата на пчелите научи, че Лимонче е излязла навън, тя тръгна да я търси. Кралицата случайно се натъкна на замъка с гарваните и реши, че Лимонче може да е вътре. Когато отвори портите обаче, пред нея се появи кралицата на гарваните – Нощ.
– Забранено е тук да щъкат разни пчелички! – каза ядосано Нощ като натърти на ЗАБРАНЕНО.
Пчелата се ядоса:
– РАЗНИ! Ти знаеш ли коя съм аз?! Аз съм кралицата на пчелите!
– А аз съм кралицата на гарваните! – каза Нощ. – И не ми е приятно в замъка ми да си играят ПЧЕЛИ!
– Но аз дойдох да търся някой! – продължаваше пчелата.
– Ами търси го другаде! – настояваше кралицата на гарваните.
Замисли се и накрая я пусна да влезе, но когато пчелата претърси навсякъде, Лимонче я нямаше. Всъщност Лимонче се беше прибрала в кошера, но кралицата не знаеше.
– Няма я тук – каза пчелата на Нощ. Тръгна си и тихо благодари.
Пчелата отдавна враждуваше с осите. Кралицата на осите искаше да открадне песента на пчелата и да я затвори в буркан. Днес пчелата излезе да търси прашец и кралицата на осите сложи отрова в най-красивото цвете. Така пчелата щеше да докосне цветето и да изкашля песента си в перла, а тя да падне в буркана. През зимата имаше магически цветя, създадени от феи, от които само кралицата на пчелите можеше да взима прашец. Кралицата на осите видя, че пчелата я гледа ядосано и си тръгна.
– Песента ми! – викаше пчелата. Гърлото я заболя. – Какво да правя сега?
Изведнъж пчелата се сети за гарваните. Можеше да й помогнат. Тя си сложи наметалото и тръгна към порутения замък. Когато стигна пред портите, те се отвориха и Нощ посрещна пчелата.
– Какво искаш? – попита Нощ.
– Кралицата на осите ми открадна песента! – започна пчелата. – Отнесе я някъде! Надявах се да ми помогнеш.
– Според теб какво мога да направя аз? Знам къде живее кралицата на осите, но няма да ти хареса. Като те гледам с тези токчета, само ще се препъваш в камъните, ще падаш в блатата и ще крещиш като видиш змия. Толкова силно, че и мъртвите ще те чуят!
– О, я стига! Не съм толкова непохватна! – обиди се пчелата. – Тръгваме сега! Кажи накъде първо!
– Добре де, добре! – примири се Нощ. – Минаваме през Вълчи хълм.
– Пътят до Вълчи хълм е много дълъг! – измънка пчелата.
– Ето, започва се! – ядоса се Нощ. – Добре, ти ще пътуваш с приятеля ми.
Кралицата на гарваните заграчи и на мига се появи дракон. Пчелата се качи на дракона и тримата полетяха към Вълчи хълм. Там имаше замък, в който живееше кралицата на осите. Когато стигнаха, замъкът бе заключен. Нощ хвана ръката на пчелата и мина през стените. Стигнаха до стая, където имаше само една маса, на която стоеше бурканът с песента на пчелата. Осата ги забеляза и влезе в стаята.
– Натрапници такива! – изкрещя тя и се хвърли да ги убоде.
Пчелата се сби с нея. Битката продължи двайсет минути докато кралицата на осите не се предаде. Пчелата отвори буркана и отново запя песента си.
Коментари: