МОЯТА КОЛЕДНА ПРИКАЗКА
Оставаше много малко до Коледа, всички деца бяха щастливи и с трепет очакваха подаръците си под елхата. Само едно дете не се радваше, едно малко момиченце, чиито вълшебни мечти бяха разбити. Името му бе Ема. Родителите и бяха реалисти и не желаеха дъщеря им да вярва в чудесата, в измислените герои и нереалните приключения, в приказките, които винаги и независимо от всичко, приключваха с хепи енд. Това за тях бе погрешно и те не искаха да възпитават детето си във вяра в нереалното, а да знае истината, да не вярва и да не се надява на нещо, което всъщност не съществува в реалния свят. Малката Ема вече не вярваше във Великденския заек, нито в съществуването на Феята на зъбките. Беше наясно и с факта, че Дядо Коледа не съществува, че е измислен, за да дава илюзорни надежди и погрешни представи на децата, научени от родителите си да вярват в него, а в един слънчев ден им се сервираше истината и те се чувстваха разочаровани. Всяка година Ема старателно пишеше писмо до Дядо Коледа, но сега нямаше нужда да го прави, можеше просто да поиска от родителите си желания от нея подарък. Понякога децата изгубват вяра в чудесата, други никога не са вярвали в тях, а трети, дори когато пораснат продължават да вярват в магията.
Ема бе изпратена до магазина от родителите си за мляко, защото бе свършило. Вървейки по пътя, тя си мърмореше тихичко за магиите, за Дядо Коледа. Чудеше се дали другите деца на нейната възраст вярват в него. По пътя се спря и погледна встрани. На близката поляна съзря голяма, червена шейна, на която децата се качваха, а родителите им ги снимаха. Когато всички се разотидоха, Ема се приближи до шейната, докосна я и и се прииска и тя да се качи на нея, да полети с елените, а до нея да стои самият Дядо Коледа. Ема си помисли, че нищо няма да загуби ако и тя, като другите деца се качи на шейната и си представи Дядо Коледа и елените. Искаше и се да има поне малко истина в историите и чудесата, които и бяха разказвали, когато беше малко дете. Но отвори очи и слезе от шейната, защото все пак трябваше да отиде до магазина за мляко. Когато се огледа наоколо не видя нито хора, нито коли, къщите и магазините, покрай които минаваше преди малко, бяха изчезнали. Около нея имаше само бял, пухкав сняг, и нищо друго. Ема бе изплашена и тръгна да търси помощ, помисли си, че се е изгубила. Пред очите и се появи къща, сърцето и започна да възвръща нормалния си ритъм на туптене. Почука на вратата, отвори и едно много ниско дете, което и приличаше на джудже, но когато Ема се загледа в ушите му, осъзна, че това не е джудже, а елф. Тя му разказа за шейната, а елфът я покани да влезе вътре. В къщичката имаше много други елфи и най-различни машини. Един елф, на име Джордж, не откъсваше очи от Ема и ехидно се усмихваше. Елфът, който я развеждаше покрай машините каза на Джордж да не се държи така, а да и каже защо я гледа по този начин. Джордж се усмихна и и призна, че си я спомня, отпреди няколко години, когато си е поискала от Дядо Коледа мече с розови уши. Но тъй като нито родителите и, нито джуджетата са успели да намерят такова, се е наложило да пребоядисат в розово ушите на едно кафяво мече, за да изпълнят желанието на детето. След като разказа историята на Ема, Джордж гордо се похвали, че единствен той се е сетил да направят така. Всички започнаха да се смеят, тъй като елфчето заекваше от притеснение, докато говори, но въпреки това се гордееше със себе си и се чувстваше като герой. За Ема Джордж наистина бе герой, тя все още заспиваше вечер, гушнала любимото си мече с розови уши-подарък от Дядо Коледа.
В този ред на мисли, Ема реши да полюбопитства и да попита къде е сега Дядо Коледа, а елфите се натъжиха. Едно от тях и каза, че Добрият старец отдавна си е тръгнал, преди Ема да попита защо, то заразказва, как всички деца са престанали да вярват в него. Всяка следваща година, вярващите в Дядо Коледа деца намалявали и тъй като само вярата задвижвала машините, Дядо Коледа и елфите не можели да смогнат с производството на играчките, пожелани от малкото вярващи в Коледната магия деца. Същата тази детска вяра задвижвала и шейната с елените и един ден те не успели да потеглят с подаръците. Вече нищо не работело и нямало как да се произведат играчките и да стигнат до децата, които са си ги пожелали. Затова и Дядо Коледа си тръгнал. Слушайки тази история Ема се натъжи. Елфчето-Джордж я прегърна и опитвайки се да я успокои и каза, че тя е била последната, вярваща в магията. Въпреки всичко Ема искаше да види с очите си Дядо Коледа. Елфите я предупредиха да не възлага големи надежди. Те излязоха, а тя тръгна след тях, минаха покрай шейната, а след това и покрай табелата, на която пишеше „Добре дошли на Северния полюс“. Ема съзря малка къщичка, сред нищото, приближи се и почука на вратата. Самият Дядо Коледа излезе да и отвори. Той я попита какво търси там, а Ема мълчеше. Подаде му едно листче и си тръгна. По пътя към шейната тя си мислеше за Добрия старец и се чудеше как би могъл така да изгуби вярата в себе си. Дядо Коледа изглеждаше като остарял старец, с недобре поддържана брада, потъмняло от мъка и сбръчкано от тревоги лице. Тя бе забелязала, че отваряйки вратата Дядо Коледа държеше в едната си ръка стар вестник. Питаше се с това ли трябва да се занимава сега човекът, на когото толкова много деца възлагат надежда-да чете стари вестници, докато те си чакат мечтаните подаръци, за които са писали писма. А какво стана с Коледния дух, с магията на летящата шейна, теглена в небето от елените?! Ако самият Дядо Коледа не вярваше в себе си как можеше да очаква някой друг да повярва в него и в магията на Коледа?!
Потънала в мислите си, Ема неусетно стигна до шейната и се качи на нея, затвори очи и в този миг осъзна, че всъщност тя вярва в Дядо Коледа. Когато отвори очи тя отново бе в града и едно момче я гледаше намръщено. Попита я няма ли вече да слезе от шейната, на която стои повече от пет минути, за да се качи и то за снимка. Ема се замисли дали всичко, което бе преживяла не е било просто плод на въображението и тя през цялото това време е била на шейната и си е мечтала за Дядо Коледа със затворени очи. Ема отдавна не вярваше в него, бе убила вярата и на много други деца, дори на елфите и самия Дядо Коледа, а сега се оказа, че тя вярва в него и в коледната магия.
Когато се прибра вкъщи, родителите и и казаха, че вече са намерили в шкафа мляко и не е било нужно да я изпращат до магазина. Ема се зарадва, тъй като без друго бе забравила да купи.
Дойде и сутринта, цялото семейство се бе събрало пред елхата, отрупана с подаръци и гирлянди. Когато отваряше своите подаръци Ема се преструваше на изненадана, въпреки, че знаеше предварително какви са, нали самата тя бе казала на родителите си какво да и купят за Коледа.
След като всички отвориха своите кутии с подаръци, в ъгъла остана още един, неотворен подарък, на кутията пишеше името на Ема. Родителите и се спогледаха, попитаха и бабата и дядото, братовчедите им, но никой не бе оставял този подарък под елхата, за Ема. Тя взе подаръка и започна да го разопакова. Та това беше кутия с мляко. Всички се спогледаха озадачени от неочаквания подарък на Ема под елхата, а тя прегърна радостно кутията и заподскача напред-назад, викайки „Дядо Коледа съществува, има коледна магия“.
Това е и щастливия край на приказката за Ема и нейния подарък. Всъщност тя не си бе поискала мляко от Дядо Коледа. В бързината, отивайки към къщата на Добрия старец, явно бе разменила листчетата и му бе дала това с поръчката на майка и, за покупката на мляко. Но отзад на него бе написала, че много съжалява, за това че е спряла да вярва в Дядо Коледа и че вече ще вярва в него и в коледната магия.
В крайна сметка желанието и се сбъдна и Дядо Коледа вече отново съществуваше, защото тя повярва в него, но и защото той повярва в себе си. А кутията с мляко бе поредното доказателство, че някъде там на Северния полюс, един белобрад старец чете писмата на децата, а елфите бързат да нагласят и опаковат желаните подаръци.
Дали ще вярваме в Дядо Коледа или не, си е личен избор, на всеки от нас. Но това, че не сме го виждали, не означава, че той не съществува. Може би Белобрадият старец си седи някъде там, на топло пред камината, чете си вестника и се надява да повярваме в него.
А тези, които все още не вярват, могат да последват примера на Ема и лично да го посетят, а ако нямат шейна и елени, могат да ги създадат в мислите, мечтите и сънищата си. Защото чудесата съществуват само за тези, които вярват в тях.
Весела Коледа….
Хо-хо-хо…
