Преди няколко години в един зимен ден, една закъсняла лястовичка летяла много бързо към топлите страни. Докато летяла една буца лед, се размразила от пушека на една къща и малко парче се стоварило върху лястовичето. То едвам си спасило тялото и лявото крилце, но дясното било затиснато. На следващата сутрин едно дете, без дори да погледне лястовичето, ритнало парчето лед.
Когато птичката започнала да се пробужда от ледената си дрямка, тя усетила, че смразяващо ледената болка от крилцето е изчезнала. Погледнала и що да види – леденото кубче го нямало. Лястовичето станало и за късмет гнездото му било близо. Скок след скок, стигнало и влезнало в него. Докато лежало, едно паяче минало до него. Паячето си плетяло паяжинка, но лястовичето решило да го помоли да му стегне малко крилцето. Сдобило се с бяла украска, но не смеело да излезе навън, зщото се бояло че врабчетата ще му се присмиват. Малкото паяче останало при птичето за да се грижи за него – да му оплете одеялце, да му слага всяка седмица нов бинт и да му готви. Ден след ден минавали, лястовичето и паячето изкарали зимата. Птичето оздравяло, но му останал малък белег – крилцето му било зарастнало накриво и не можело да лети добре. Дошло време майката и другите роднини на лястовичето да си идват. Дошло време и паячето да се прибира. Птичето обяснило на майка си какво се е случило и кой се е грижил за него и накрая споделило че не мисли да излиза от къщичката си.
Минало време, лястовичето порастнало, но не било излизало от дълго време. Дошло време когато поискало да посети своя приятел паячето и да му благодари за всички дни в които го е обгрижвало и всички години в които са били приятели. През всички години, паячето старяло, а лястовичето растяло. Многокракото животинче остаряло и не можело повече да се грижи за лястовичето. Бедното птиче изпитвало срам да излезе и събере зрънца, докато дебелия и бял снежен килим не покрие всичко. Но минало време и вече не можело да чака, гладът бил така свиреп и излезнало навън с кривото крилце. Очаквало да чуе смях и кикот покрай него, но за голямо учудване не се чуло нищо от това. То продължило смело напред, вече без срам. Илизало всяка седмица за семенца и да събира зимнина. Лястовичето се чувствало толкова добре, че ходело всяка седмица до паячето ,за да се грижи за него и да му купува храна за паячета, от магазин „Сладкиш“.
Всеки се радвал на живота си до края и се наслаждавал на всеки прекрасен нов ден.
Стефи Колева – 10 год.
Коментари: