Приказка за тъмното
Имаше едно малко момиченце, което се казваше Аля. Беше на шест години и живееше в голямата си къща с майка си, татко си и кучето Боб. Аля много обичаше къщата си с огромната градина, в която си играеше с кучето Боб, когато времето беше хубаво. А когато навън беше дъждовно и студено, детето стоеше в красивата си детска стая и играеше с прекрасните си играчки или пък слушаше приказки, които мама й разказваше.
Всичко беше чудесно през деня. Но щом се стъмнеше, Аля започваше да се страхува. А когато мама и татко я сложеха в леглото да спи, започваше ужасът за нея. Защото Аля се плашеше от тъмното. И неслучайно. Веднъж, когато беше по-малка, Аля сънува тъмното, което живееше под леглото й. То приличаше на чудовище и изскочи под леглото й, спусна се към нея и искаше да я изяде. Момиченцето се събуди разтреперано, обляно в пот и плачеше силно. Мама и татко я успокоиха, показаха й че под леглото няма никой, но детето не спря да се страхува. Затова родителите й позволиха да спи на включена нощна лампа. Иначе тя не можеше да заспи.
Един ден на гости дойде любимата й баба. Аля много я обичаше, защото баба й винаги й носеше някакъв подарък. И този път Аля получи плюшено мече. То беше мекичко, с шапчица на главата и панделка на вратлето. Гледаше право в Аля с лъскавите си черни очички, които можеха да се отварят и затварят. Момиченцето веднага го хареса и го нарече Тоби. Баба й каза, че Тоби ще я пази от тъмното.
Когато дойде време за сън, момиченцето взе Тоби в леглото при себе си. Мама и татко я завиха, пожелаха й лека нощ и оставиха нощната лампа да свети. Аля гушна Тоби и заспа. И тогава през прозореца влетя Феята на тъмнината. Тя беше облечена в дълга синя роба, обсипана със звезди, а на главата й имаше златна диадема. Тя приседна на леглото на детето. Аля не се уплаши, защото Феята много приличаше на майка й и я погали по главата нежно. Попита я защо лампата й не е угасена. Детето каза, че много се страхува от тъмното. Тогава Феята й каза, че тъмното е другата страна на светлото и както тя е Фея на тъмнината, има сестра- близначка, която е Фея на светлината. Феята разказа на Аля, че не бива да се страхува от тъмното, защото то всъщност не е страшно. Каза й, че нейното плюшено мече не може да заспи, когато лампата цяла нощ е включена, а никак не е хубаво през нощта да не можеш да спиш. Аля се замисли, обърна се да погледне дали наистина Тоби не спи. И в този момент…. се събуди. Видя, че е в леглото си, в своята стая, прозорецът беше затворен и нощната лампа светеше. Детето разбра, че това е било сън. Погледна мечето и си и се изненада- мечето наистина не спеше, а я гледаше със своите лъскави черни очички.
Без повече да се замисля, Аля стана и изключи нощната лампа. След това заспа. Без да се страхува. И сънува, че Тоби също спи, а Феята на тъмнината показа лице на прозореца и й се усмихна.
Магдалена Димова Радва- 12 г., СУ“Христо Ботев“- Айтос, 6 „в“ клас
Коментари: