В една прекрасна градина, където растели стотици красиви цветя се родило цвете, по хубаво от всяко друго. То било синьо с лилави тичинки и тъничко зелено стъбълце, а когато някой го видел възкликвал, че това е най-красивото цвете на Земята. Един ден палавият вятър се заиграл с цветето и неволно го откъснал. То тръгнало през полето, за да разгледа цялата долина. По пътя си срещнало малка мравка.
Знаеш ли, аз съм най-красивото цвете на Земята? – Казало цветето, вместо поздрав.
А аз съм мравка – работливка, обичам да се трудя, затова бързам.
Цветето продължило нататък. По едно време срещнало един щурец.
Здравей Щурчо, знаеш ли, че аз съм най-красивото цвете на Земята? – Заговорило го цветето.
Аз пък съм талантлив цигулар и радвам всички със своята музика. – Отговорил щурецът.
Цветето продължило своя път, докато стигнало до дълбока река. То се навело към водите й и възкликнало:
Хей, аз наистина съм най-красивото цвете на Земята!
А, аз напоявам цялата долина. – Проговорила реката. – Моите води правят твоята градина толкова хубава. Те утоляват жаждата и на хората, и на животните, защото това е моето предназначение.
Цветето седнало на брега и се замислило. После му станало много тъжно, защото разбрало, колко е глупаво да се хвали с красотата си. Всички останали превели нещо, което е полезно, а то не можело нищо.
Не бива да си тъжно – казала реката. – Така никой няма да забележи красотата ти.
Но аз съм безполезно. – Признало цветето. – Мога само да бъда красиво.
Тогава радвай другите с красотата си, вместо да се хвалиш с нея. – Посъветвала го реката. Някой ден, някое момиче, ще те вплете във венец или ще те сложи във ваза. Тогава от твоята красота също ще има полза, защото ще донесе радост на другите.
Рая Маркова – 9 год.
ОДК “Св. Иван Рилски” ул.”Кокиче” №3
клуб “Светлини сред сенките”
ръководител: Валентина Димова
e-mail: divna3@abv.bg
тел: 0897 78 24 73
Коментари: