Има един свят, който живее във въображението на децата. Всички са го виждали, но като пораснат го забравят. Този свят е обърнат, но е много весел. Когато ми е скучно аз отивам там. Какво видях днес? Реката по която плуваха вилици и лъжици, а ако си ги хвана, протягах ръка към небето и улавях някоя летяща риба, готова за ядене. Тази река я помня отдавна. Там никога не можеш да се удавиш, защото те изхвърля нагоре, като трамплин.
Има и едно дърво, което всъщност е великанска ръка, по която растат боядисани яйца. Ама, през цялата година, не само на Великден. Аз обичам такива яйца! Небето в обърнатия свят е жълто, а земята синя. Облаците са от захарен памук, но това го знаете, нали? Има го във всяка измислена от дете приказка. Най-важно е, че по улицата се разхождат, по-скоро се търкалят, гигантски плажни топки. Те имат очи и устни, можеш да си поговориш с тях, но можеш и да ги пориташ – няма да се обидят, защото са топки. По-вероятно е да се обидят ако не ги ритнеш.
Аз сега отивам в Обърнатия свят, а вие си стойте тук. Страхувам се там да не стане пренаселено, защото ако откриете дървото със шоколадите и го оберете цялото, много ще се обидя. Хайде, до скоро виждане!
Румян Димитров – 9 год.
клуб „Светлини сред сенките“
ОДК „Св. Иван Рилски“
гр. Казанлък 6100
Тел: 0897782473
divna3@abv.bg
Коментари: