Аз бях малко бяло червейче, което плуваше в ароматна течност. Не виждах само ядях и спях. Чувствах как наедрявам. По едно време станах толкова едра, че едва се побирах в кожата си! Започнах да се свивам и протягам и о, чудо! Почнах да виждам светлеещ покрив над главата си! И още – имах пипалца и крачета. С тях бързо-бързо се измъкнах от пижамата, в която живях досега и започнах да драскам по покрива. След малко някой почна да драска отвън, покривът се разкъса и аз пропълзях през отвора навън.

Пред мен стоеше едро космато същество на черни и жълти ивици.

– Коя си ти?

– Аз съм пчела-кърмачка – каза тя, като докосваше пипалцата ми. След това долепи хоботчето си до моето и изля същата сладка течност, каквато имаше в пещта.

– Какво е това?

– Пчелно млечице. Три дни ще те храня с него.

В този момент някой ме побутна:

– Отмести се, мила, трябва да почистим твоята килийка. Ние сме чистачки.

– А къде ще спя ?

– Където и ние. Пчелите не спят в килийките. Сега разгледай кошера.

Тръгнах и видях много пчели, които стояха на едно място, но крилата им трептяха! Чуваше се характерно жужене.

– Какво правите?

– Сушим меда в килийките.

– Може ли и аз да суша – попитах аз, защото усетих, че и аз имам крила!

– Слаби са ти крилата. След десет дни ще можеш.

– А дотогава какво да правя?

– Ще ядеш цветен прашец, за да заякнеш.

– Къде е този прашец?

– Ти стоиш върху него, мила.

Огледах се и видях около мен запечатани килийки – жълти, оранжеви, бели.

– От различните цветя и дървета прашецът е с различен цвят – казаха пчелите и се засмяха. Още ти е рано, едва след третия ден ще можеш да ядеш прашец.

Продължих нататък. Пред мен се изпречиха гърбовете на няколко пчели. Продължих покрай тях – пак същото.

– Какво има тук? Искам и аз да видя.

– Нашата майка снася яйчица за новите пчели. Не може да я видиш сега.

– Колко много неща не знам – замислих се аз.

Приближавах края на полето с килийките, когато видях няколко много едри пчели с големи глави, които лежаха и пиеха нещо с хоботите си.

– Какви са тези? – попитах няколко пчели, които чистеха около лакомниците.

– Това са търтеите. Те трябва да ядат много мед, за да са силни и да имат здрави яйчица. От тях се излюпват пчелите, след като майката ги приеме. Тогава те летят с нея в небето.

– Небето?! – учудих се аз.

– След двайсет дни ти ще излезеш от кошера и ще го видиш, голямо и синьо, с великото слънце, което ни праща светлина и топлина!

– Колко е хубаво да си голяма пчела! Кога най-после ще порасна… – замислих се аз и неусетно съм заспала.

К. Широков, 15.11.2022г.