Нощ е. Аз гледам звездите през прозореца. Намирам съзвездието „Малка мечка“ и изведнъж то оживява.
Пред мен застава едно звездно мече, което ми казва да се кача на гърба му. Качвам се и се оказва, че то не е точно мече, а космически кораб, дошъл от бъдещето. Разумен изкуствен интелект, който отлично ме разбира. Веднага потегляме из Вселената. В далечината виждам една планета. Казвам на звездния си приятел, да тръгне към нея. Приближаваме се, виждам как над тази планета има светлинен надпис „Земя“. Влизаме в орбитата ѝ. Приземяваме се на една пуста поляна. Духа хладен вятър, който носи сухи клони и прах. В далечината се виждат руини. Приближаваме ги. Та това е цял разрушен град! Виждам, че близо до мен се търкаля синя кутия. Вземам я и я отварям. Вътре има писмо, оставено от хората. Пише, че със своите дела те са убивали своята планета, а тя неволно им отвърнала със същото. Всякакви природни бедствия са се стоварили върху градовете и селищата им, докато не оцеляло нищо, построено от човешка ръка. От прочетеното разбирам, какви са тези руини. Това останало от цивилизацията на хората. Доста замислен от случилото се, казвам на „мечето” да тръгваме.
Продължаваме полета си. Минаваме покрай стотици планети. Отново виждам планета с надпис „Земя“. Приземяваме се и на нея. Чувам човешка реч и осъзнавам, че се намираме на една от улиците на голям и красив град. Той е направен в хармония с природата. Толкова много цветя, дървета и усмихнати хора. Покрай мен минава много интересна кола. Тя се движи с морска вода и отделя пречистена течност, която хората складират и пият. Продължаваме напред. Виждаме много интересна сграда. Всъщност тя изглежда като огромен човек. Влизаме в нея и виждаме много мъже и жени. По разговора им разбирам, че това е болница, в която хората планират своите деца. Те избират дали да са момчета или момичета, със сини или кафяви очи, да са с руса или черна коса и всякакви други комбинации. После узнавам, че планират децата си, когато са готови, да поемат отговорност за тях. Не ги създават случайно. Изненадан от всичко, което виждам, решавам да тръгна отново. Качвам се на моят летящ приятел и отново сме на път.
Минаваме покрай още много, непознати планети. Изведнъж се заглеждам и виждам, че те носят името „Малката империя“. А най- красивата сред тях е „Малката империя – Земя“. С Мечо се приземяваме на повърхността й. Аз с нетърпение се запътвам към виждащия се в далечината град. В последствие разбирам, че този град е столица на „Малката империя“. Хората, които минават покрай мен, говорят моя език. Забелязвам, че те общуват чрез холограми. Над мен прелитат космически кораби. Разбирам, че те са най – удобният пътен транспорт между планетите и се движат със скоростта на светлината. Виждам, че навсякъде из града има магнитни пръчки, по които се движат колела. Някои от хората се движат с малки корабчета, които работят с изхвърления от обществото отпадък. Понякога от тези машини слизат непознати за мен същества, напомнящи ми фантастичните филми от моята Земя. Осъзнавам, че това са извънземни, които спокойно си общуват с хората. За мен е интересно и странно, че те говорят на разбираем за мен език.
Изведнъж се сепвам. Разбирам, че всичко това е ретроспекция на вариантите за нашето бъдеще. Нещо, като сън, но съвсем възможна реалност. Моля Мечо да ме върне на моята земя, а после се моля тихо и на ум, планетата ми един ден да е столица на „Малката империя“ и изглежда точно така.
Лъчезар Йорданов – 16 години
ОДК “Св. Иван Рилски” ул.”Кокиче” №3
клуб “Светлини сред сенките”
ръководител: Валентина Димова
e-mail: divna3@abv.bg
тел: 0897 78 24 73
Коментари: