Докато д-р Фердинанд разказваше историята на Катан, Карлин тайно се промъкна на зиг-заг към пълното момче и изрече заклинание, което накара да му пораснат рога на елен приятелите му започнаха да се смеят. След малко Фердинанд видя момчето и той започна да се смее с пълен глас. Момчето засрамено каза:

– Спрет,е моля ви! – но след няколко минути той също започна да се смее и цялата стая се зарази от смеха им.

Моля за внимание! Внезапно всички затаиха дъх.

Дойде едно малко гномче с зелена кожа, дълги уши и жълто облекло.

– Какво има, Гиблин?

– Време е за… – тихо промълви Гиблин

– Ахааа, ясно! Ще дойда след малко – отговори му Карлин с леко дрезгав глас.

– Добре, чакам ви във вашия кабинет, сър.

Те влязоха вътре в кабинета и проф. Карлин каза:

– Какво има, че ме викаш Гиблин? – учудено попита професорът.

– Някой знае за стаята – каза гномчето.

– Коя стая? – попита Карлин, неразбирайки.

– Онази стая, сър – каза гномът.

– Ааа… онази стая… Ясно! ще извикам охраната! – каза гръмко той.