Родило се костенурче, с зелена черупка, на пръв поглед, като всички останали костенурки. Било бавно, като всички тях, но освен това обичало да се оплаква непрекъснато. Казвало, че къщичката му е прекалено тежка и че иска да не я носи постоянно със себе си, както например зайчето.
-Защо не сме като другите животни, мамо? Глупаво е да си носиш къщата на гърба! – Казал един ден, Костенурчо на майка си. Тя знаела, че е много мързелив и го оставила да излезе без къщичка. Костенурко се заиграл с две лисичета и паднал в едно дере. Целият се изподрал.
Когато се прибрал той не признал пред майка си, че не е бил прав, но вече не излязъл навън без къщичката си.
Минало време и Костенурко отишъл на училище. Там не му харесало, защото не обичал да учи и да се труди. Сутрин винаги закъснявал, а в часовете спял. Никой не го харесвал. Нито децата, нито учителите, защото той не се интересувал от нищо.
-Мамо, защо трябва да ходя на училище? – Попитал веднъж той.
-Училището ще те научи на важни неща за живота, но ако те мързи толкова много, можеш да не ходиш. – Отговорила майка му.
Костенурко спрял да ходи на училище и по цял ден лежал на дивана. Времето минавало, нищо не се случвало, а малкото костенурче започнало да скучае.
-Защо животът ми е толкова скучен? – Попитало то, майка си.
-Защото не правиш нищо. – Отговорила тя.
Костенурко се замислил за първи път и осъзнал, че не може да прекара целия си живот, като мързелува. От този ден нататък той започнал да се интересува от всичко, което види. Как работят нещата, колко са сезоните, какви растения растат в градината им, а също и колко е голяма планетата на която живее. Така малкото костенурче се отървало от големият си мързел и животът му станал интересен.
Версавия Янкова – 9г.
клуб „Светлини сред сенките“
ОДК „Св. Иван Рилски“
гр. Казанлък 6100
Тел: 0897782473
divna3@abv.bg
