Има едни такива моменти, в които умората от твърдия път на усилието да бъдеш “страхотен”, е толкова силна, че ти се иска просто да спреш!

Да забавиш деня си и да си пуснеш някоя хубава музика… ей така, за себе си – хубава музика! После да отвориш магическата кутия на времето и да ѝ позволиш  Тя да те омагьоса… Да навлезете в Другия свят на фантазията!

Да те разсее от “Важните работи” в работата и отново да бъдеш безгрижен като дете за няколко мига, дори само за няколко мига.

…Веднага ще забележиш промяната в пулса, сърцето утихва… умът се отпуска…

И всичко изведнъж се подрежда ”добре” .

Когато ти трябва, подпри се на Изкуството – най-приятната аптечка на уморени Души!

П.С. А картините не стават за “друг”. На мен ми е ясно какво са ми “казали” и така е добре! Бъдете смели в творчеството! Безопасно е 😉