– Започваме третата игра. Готови ли сте? – каза Карлин.
– Да! Готови сме! – отговориха всички в един глас.
– Добре. Тя се играе с метли и се стремиш да събориш противника на земята с едно специално заклинание, нарича се дендендос. Но внимавайтеокато казвате това заклинание, да не паднете от метлите си – обясни той.
– Разбрано – отговориха децата.
– Започваме! – каза професорът.
Учениците полетяха нагоре към небето и като се нагласиха, той каза:
– Готови! Старт!
Всеки започна да мята навсякъде топки магия. Настана лудница.
Наложи се Карлин да кресне, за да стане тихо:
– Спрете веднага! Играта утре ще я продължим – каза строго учителят.
– Сега какво ще правим? – попита едно момиче.
– Ами утре ще разберем – отговори Умбаго.
Професор Минглоу дойде и каза на Умбаго и Монако:
– Професор Фердинанд ви очаква и двамата. Елате с мен! – подкани ги тя.
– Мисля, че сме загазили! – прошепна в ухото ѝ притеснено момчето.
– Спокойно, не сте – успокои ги професор Минглоу и добави: – Аз мога да чета мислите на хората.
– Ооо! това е супер! – развълнувано момчето подскачаше от крак на крак.
– Е, донякъде е супер, както казваш ти, но да чуваш това, което не искаш, не е супер.
– Ооо, да, така е! – започна да се успокоява и натъжава Монако.
– Не се натъжавай, Монако. Това е моята дарба, а не твоята – каза учителката.
Коментари: