Имало едно време едно сиво коте с кафяви очи. То си играло със своята играчка, която била сиво мишле с дълга опашка и като всеки ден то излизало на разходка със своята играчка. Но днес по време на разходката котето много изгладняло и се върнало до вкъщи да си вземе риба тон. Забравило мишлето на пейката. Като се върнало, на пейката не го чакала любимата му играчка и то много се натъжило. Започнало да я търси къде ли не, под пейката, над пейката , около нея, в съседния храст, но дори калинката и чучулигата не знаели къде е. Бухала на съседното дърво му казал да потърси тъбелата за вълшебния портал, там можело да е! Котето тръгнало да върви и си мислело „Та бухала е най-умния , макар че през деня спи, ще я потърся тази табела, дано мишлето ми е там!“
Цял следобед обикаляло квартала, докато накрая видяло един охлюв, който седял под много мъника бележка. На нея пишело „Абра- кадабра – портал отвори се!“. Котенцето много се зарадвало ! Казало вълшебните думи и в мигом се озовало в друг град , напълно непознат за него!
В небето над него кръжали необикновени същества, големи и малки, то се изплашило и се скрило под една пейка. Започнало да плаче за своето мишле. Тогава до него кацнал огромен , оранжев дракон и с тънък глас попитал „Малко коте , ти какво правиш във Вълшебната земя?“. Котенцето събрало цялата си смелост и с просълзени очи разказало на дракона за своето загубено любимо мишле. Дракона съжалил смелото коте, качил го на гърба си и литнал високо. Летели и търсили малкото мишле играчка. Не минало много време и го намерили! Котето било много щастливо , стискало мишлето с цялата си любов и благодарило на дракона !
Минало пак през портала с вълшебните думи и щастливо се прибрало в къщи, по-смело и обичащо своя плюшен приятел. Котето никога не забравило за добрината на дракона! Нямало търпение да порастне и да върне добрината си към някой по-малък , който има нужда !
Леа 6 години.
