Някога, много, много отдавна, Сълзата решила да потърси начин, чрез който да може да излиза от телата на хората, където живеела. Тя много искала да може да ги напуска за кратко, защото иначе не успявала да помага истински на хората. Усещала, че когато човекът е много тъжен или пък много, много радостен, трябвало да излезе от тялото му. Не си намирала място, обикаляла къде ли не и как ли не се опитвала да излезе, но не успявала. По този начин човекът задържал в себе си цялата емоция и накрая я потискал навътре, без да може да я изрази или да се освободи от нея.

Сълзата решила да помоли за помощ Очите. Те били много чувствителни и Сълзата се надявала, че ще я разберат.

– Моля ви, позволете ми да излизам чрез вас! – казала им Сълзата – Обещавам, че ще го правя много нежно, тихо и внимателно. Почти незабележимо. Само така човекът ще успява да се освобождава от тъгата и болката, също и да изживява истински щастието.

– Но как по-точно ще помогнеш така на човека? – поинтересували се Очите.

– Ще взема колкото мога от болката или тъгата му и ще я изведа навън от него. Ако пък е щастлив, ще изляза, за да покажа щастието и радостта му. – отговорила Сълзата.

– Но как?! Всичко това ще направиш през нас?! Как ще се случи? Толкова много чувства и емоции! Как ще ги изнесеш? Та ние сме просто две малки очи?! – развълнували се Очите и разпитвали невярващо.

– Доверете ми се. Ще го правя много внимателно. – убеждавала ги Сълзата.

– Щастието добре, но тези болка и тъга, те ще ни замъглят, как ще виждаме, ако ги извеждаш през нас?! – продължавали да разпитват Очите.

– Ще ги пречиствам. Така ще се пречиства и човекът. Ще излизам като бистра капка вода и единственото, което ще ви се случва на вас, ще е да се мокрите. Когато чувствата и емоциите са много, ще се стичам от вас, защото ще преливате, но това няма да вреди по никакъв начин. Разберете, само ще помага!

Очите се замислили, помълчали малко и казали:

– Добре. Така да бъде. Ще ти помогнем да напускаш тялото на човека. Щом това ще помага и на него, съгласни сме с теб.

Сълзата била безкрайно щастлива и благодарна! Оттогава тя започнала да излиза от хората точно както обяснила на Очите. Когато човекът бил много тъжен, наранен или някакво друго чувство в него много го измъчвало, Сълзата взимала, колкото може от тези емоции и излизала навън, като се стичала от очите, сякаш е бистра вода. Така на човека му ставало по-леко. Тъгата намалявала, болката също.

Затова, когато някой се разплаче, в това няма нищо лошо, нито срамно, защото по този начин той се освобождава, а Сълзата му помага, отмивайки всичко натрупано в него.

Защото Сълзата не е просто капка вода. Тя е тиха магия — дар, който помага на човека да се пречисти. Когато се стича по лицето, тя отмива тъгата, болката и тежките мисли. Оставя след себе си лекота, като свеж дъх след дъжд.

И хората, макар понякога да се страхуват да плачат, трябва да знаят, че всяка сълза ги прави по-силни, защото в нея е скрита сила, която може да лекува сърцето.