Имало едно време една много красива девойка, но колкото била красива, толкова и труден бил пътят ѝ през живота. Много младежи се влюбвали в нея, но тя не допускала никого. Чакала Него! Този, когото още не била виждала с очите си, но вече познавала в Сърцето си! Знаела, че ще дойде! Била сигурна…

Живеела си тя в своята бедна къщичка и пеела песни на децата на съседите, помагала на Майките им като кърпела дрешките им, перяла ги и с това намирала смисъл в дните си. Един ден, точно на хорото, тя срещнала чудния момък! Не точно такъв, какъвто го сънувала, а малко по-хубав. Стреснала се Момата, стъписала се! Как е възможно това?! Дали Бог я изпитва? Но ето, за Нея Той не бил като всички останали!

Гледала го момата крадешком, захласвала се. От гърдите му слънце греело, а от очите му блясък изтичал и право в гърдите ѝ се намествал и там гнездице свивал, и песни за обич запявал!!!

Щом я погледнал, всичко потрепнало! Разбрал Той кого чакал и за кого Сила наливал през всичките дни и нощи! Толкова Сила да има, че като я вдигне в прегръдка, реката да може да мине и на Планината да я отнесе, ей така в своите обятия силни.

И тръгнал Стоян към нея. Потрепнало Сърце моминско, разтреперила се кръшна снага, как ще му погледа срещне като я съвсем доближи, щом толкова Сила усеща даже през три пелени… Но ето Стоян стигна я и я в очите погледна. Тя погледа си не извърна, а чисто го в очите загледа и нежни му думи продума:

– Откъде стигна до мене и как ме днеска намери аз даже не смея да питам… Само знам, че тебе съм чакала и за тебе песни съм пяла във всичките вечери тежки. И в леките пак тебе съм искала…

Потрепна Стоян до Мария, докосна с ръцете ѝ своето сведено чело и после тихо продума:

– Не бързай, всичко е тука! Щом веднъж съм те срещнал, значи Бог ме обича! Още утре ще пратя сватове с дарове богати от Майка ти да те поискат, от Майка ти и от Баща ти!

Трепна Мария усмихната, поглед ѝ нежно проблясна.

– Чакай, Стояне, чакай ме! Искам аз първо Баща си да ти покажа — Баща си да ти покажа и Майка ми, старата, да погледнеш, защото, Стояне, да знаеш кой ме е мене отгледал и на кого ще заприличам. И ако харесаш Майка ми и Баща ми, съм спокойна, че и мене на стари години ще гледаш с любов и радост в очите. Искам да дойда, Стояне, един ден при вашите Хора! Да видя как баща ти на майка ти дума, как тя живее вкъщи — дали е спокойна и ведра, дали притеснено се мръщи. Защото знам, че каквото вкъщи ти си видял, такова ще минат години и ти ще направиш с дома си. Искам да знам дали имаш братя, сестрици — щастливи, спокойни и ведри да пеят и живота си нежно да водят. Защото каквото с братя, сестрици си видял, такова с децата ни ти ще повториш. Та не бързай утре сватове да ми пращаш — ела ни първо на гости и виж моята Майчица стара. И ако тя ти хареса, и ако моят Баща те прегърне до сърцето си близко и топло, аз ще дойда у вас и ще ви видя как вие живеете своето време. И така ще разберем двама дали това, дето го мислим тук и сега на мегдана, ще остане задълго — да бъде наша опора, и свят, и живот, и искрица.

На другия ден още не била излязла Мария от къщата да премете и на вратата почукал Стоян. Видяла го тя, прегърнала го и целият ѝ свят се прибрал у дома!