Имало едно време едно малко момиченце, което се казвало Ема. Тя живеела в малко селце, което се намирало високо в планината. За нея се грижели старата й баба и дядо, тъй като родителите й били в далечна страна на работа. Малката Ема растяла щастлива и безгрижна и само понякога сядала на двора и гледала към пътя, с надежда да види как се задават майка й и баща й.
Ето че наближавало Коледа и малката Ема ставала все по-тъжна. Тя гледала как всички нейни приятелчета пишат коледни писма за подаръци и с радост очаквали коледната нощ, в която ще бъдат с родителите си.
Тогава Ема също написала писмо до Дядо Коледа. В него тя споделяла как се чувства и че не иска подаръци, а само родителите й да се приберат у дома, а по писмото капели сълзите й.
Нощта на Коледа дошла, Ема си легнала със свито сърце и заспала. Но преди да изгрее слънцето се събудила от нежен шепот. Чула гласът на майка си и веднага станала от леглото. Изтичала в хола, камината греела, под елхата имало купища подаръци за нея, а сред тях едно специално писмо. То било в зелен плик с червен печат, на който пишело Дядо Коледа. Тя грабнала писмото и започнала жадно да чете. В него прочела милото послание на Дядо Коледа, колко е послушна и добра, а накрая на листа бил нейният най-скъп подарък, било написано: Мама и Татко те обичат и те чакат в другата стая. Тя мигновено хукнала към стаята на родители се и се хвърлила в обятията им. Те дълго се прегръщали и целували.
Тогава Ема повярвала, че на Коледа стават чудеса, сълзите й пресъхнали и тя се почувствала най-щастливото дете на света.
