На 24 Декември сутринта къртицата Гинка стана преди съмване, то под земята тъмнината си беше същата ден или нощ. Чакаше я много копане, но тя обичаше да е заета, работата я успокояваше.  Първо почисти тунела до задната врата на заешката дупка и реши да напомни на Мама Зайка за коледното парти.
     Зайка приготвяше закуската, когато чу почукването на Гинка. Тази врата никой друг не я използваше, затова когато отвори, не се изненада.
    – Влизай бързо, да не избяга топлото, а аз точно запалих печката и преметох. Ще ти сипя нещо да хапнеш, сигурно не си закусвала – занарежда Зайка.
    – Каква закуска?! Нямах време! Всички тунели трябва да се проверят, няколко нови да се прокарат, искам довечера гостите ми да не вървят през снега и ледения вятър, затова до къщичката на всеки ще има пътека под земята – отговори къртицата и се настани на един стол до масата.
    Зайка ѝ сипа топла овесена каша и отиде в съседната стая да събуди зайчетата.  След като се наяде набързо, Гинка заоглежда коледната украса. В голяма глинена саксия по средата на хола се мъдреше коледно дръвче, покрито с гирлянди от сушени шипки, гъби и орехи. Под него в кошнички от тръстика, нашарени с червени и зелени вълнени конци, вече чакаха подаръците, но преди 25 Декември никой нямаше право да ги отваря. Домакинята обичаше да се спазват правилата, в дома ѝ цареше стриктен ред. По тази причина всичко винаги беше на правилното място, хралупата, макар и малка, беше подредена и чиста. Зайка живееше сама с децата си, нейният съпруг работеше в съседната гора за майстор Бобър и си идваше рядко само когато няма много поръчки за мебели или музикални инструменти. Тази пролет и най-големият им син стана ученик на бобъра. Искаше да е по-близо до баща си, а и да научи занаят.
     – Очакваш ли двамата работници за Коледа, дали ще успеят да си дойдат в този сняг? Виждам, че си подготвила подаръци и за тях – попита къртицата.
       – Тайно се надявам. Много ми се иска да сме заедно по празниците. Да знаеш колко много ми липсват и постоянно мисля за сина си. Дали му харесва там, здрав ли е? Последното писмо от тях получих преди месеци, помолили една сврака да ми го донесе, имала път насам. Ама аз какво се разприказвах… Морковеният кекс за довечера… Трябва да захващам – отговори Зайка.
    На Гинка също ѝ беше време да продължи с тунелите. Извини се, че не може да остане повече, взе кошница с храна, приготвена от Зайка за таралежа и напусна през същата врата, от която се появи. Копа около половин час и вместо да завърши тунела пред входната врата на Ежко, калният ѝ нос се показа по средата на спалнята му.  Къртицата кихна, това събуди задрямалия таралеж. Той сънено се прозя и промърмори:
    – А, ти ли си Гинке? Храна ли ми носиш? Аз не съм сам.
     До него в леглото от клонки и сухи листа се виждаше още една бодлива топка. Къртицата остави кошницата и се измъкна по същия бърз начин, по който се беше появила.
     Обратно в тъмния тунел тя поспря за малко, за да реши накъде да продължи. Сети се за Зайка, за това колко хубаво ще бъде синът и съпругът ѝ да се върнат за Коледа. Обеща си да поразпита в гората дали някой е получавал новини от майстор Бобър. 

Следващата врата, на която Гинка почука, беше на сестрите Розичка и Софи. Двете полски мишки отскоро живееха със семействата си в един повален дънер в гората. От полето ги прогониха строителите на новия път. Те посрещнаха къртицата, почерпиха я, уточниха кой какво ще приготвя за партито и после се заприказваха за Зайка. Оказа се, че преди две седмици Розичка срещнала кълвача Иван, той точно се бил върнал от посещение при бобъра и разпространявал доста неприятна история.

– Разказа ми, че сина на Мама Зайка се наранил по време на работа, раната се възпалила и бил много зле, на легло със треска. Аз понеже знам от опит как кълвачът обича да преувеличава, реших да се посъветвам с катеричката Веселка. Тя имаше по-различна информация – започна притеснената мишка.
В този момент Веселка се появи на вратата, дошла  да пийне чаша топъл чай с приятели. След като разбра каква е темата на разговора, тя веднага разясни:

–Вече нищо му няма на сина на Зайка. Жената на Бобъра се погрижила за раната навреме дори изпрати една сова при мен за билки и съвет. Мисля, че Мама Зайка ще има неочаквани гости довечера.
Всички много се зарадваха и решиха да пазят тайна, за да не развалят изненадата за Зайка. Изпратиха Гинка през новия проход до първото разклонение. Тя им показа кой тунел води до подземната коледна зала.
        Остана само да се провери пътя до горското кафене. Това не отне много време, Гинка почти ежедневно го използваше и поддържаше. От кафенето щяха да дойдат семействата на мишката Шуши и братовчедка ѝ Кики. В момента те яко готвеха за партито. Танчо, съпругът на Шуши, отговаряше за дегустацията, тумбакът му беше  пълен само от опитване.
    Къртицата се прибра кална и изморена. За щастие залата за партито беше точно до нейния апартамент. Преди да си полегне, тя прегледа как дъщеря ѝ се е справила с коледната украса. Борови клонки, свещички от орехови черупки, пълни с пчелен восък, голяма дървена маса с храна и подаръци очакваха гостите.
    Само патокът Пешо и жена му Пепа нямаше да могат да се проврат през тесните тунели, а и не обичаха партита под земята. Те се надяваха на следващия ден времето да е поносимо и да участват в снежните игри на открито.
    Празненството за Бъдни  вечер започна към осем вечерта. Малко преди началото Веселка доведе сина и съпруга на Зайка. Те се криеха при нея от сутринта, за да бъде изненадата пълна. Мама Зайка като ги видя, се разплака от радост. Много шипково вино се изпи тази нощ. Нашите приятели дори не се прибраха по домовете си, а налягаха по пода на  голямата подземна зала и се завиха с вълнени одеяла, приготвени специално от Гинка и дъщеря ѝ. Когато се събудиха по обед, имаше достатъчно останала храна, за да възвърнат силите си.  Всеки отвори подаръка си и благодари.
    Отвън гората беше бяла и красива, зимното слънце правеше гледката магическа. Време беше за Коледата на открито.
  От подземния проход, който се отваряше пред горското кафене, първа се показа Шуши. Установи, че снегът е спрял и се провикна:
    – Хайде всички навън, времето е чудесно! Децата да си слагат новите шапки и да започват да правят снежен човек!
      – Аз ще запаля огън – обади се Танчо. – Веселке, ти организирай да се изнесат пейки и маси от кафето, подредете останалата храна и ми сипете едно винце за сгряване.
      Не след дълго патешкото семейство се появи откъм езерото и се включи във веселбата. Патокът Пешо беше толкова щастлив, че накрая е сред приятелите си, партитата под земята хич не му бяха по вкуса.
        Дядо Иван Горски пристигна, теглейки шейна пълна с моркови, ябълки и зеле. Той обичаше да споделя храната си с горските животни.
       За благодарност мишката Софи му подари специално измайсторена глинена чаша, а Шуши веднага я напълни с шипково вино.
        – Наздраве на всички! Ех, колко е хубаво да сме заедно! Дори студът не ни спря да се повеселим – вдигна тост къртицата Гинка.
        Весела Коледа и на вас, мои приятели! Сипете си сгряващо питие и си пожелайте да сте щастливи като героите на тази приказка!