Здравейте, прители!
Реших да споделя с вас част от моя голям проект. Надявам се да ви хареса.
Приятно четене!
Вълшебното цвете
Имало едно момиче то се казвало Умбаго. Тя била с тъмно кафява къдрава коса с светло зелени очи и тъмна кожа Умбдаго се радвала на живота докато един ден майка и се разболяла тежко трябвало да се намери вълшебно цвете с което да я излекува.
Умбаго тръгнала на дълъг път преминала през планини,реки,езера и не открила нищо. Умбаго тъкмо се отчаяла и от някъде мистериозно се появила една жена. Момичето любезно поздравило
–Добър ден.
–Добър ден…. Как си моето момиче? Угрижена ми се виждаш нещо…Как ти е името и какво те води насам….?
– Аз съм Умбаго,Търся вълшебното цвете,защото моята майка се разболя тежко и само То може да я спаси!
– А готова ли си на всичко за да го получиш
– Да готова съм на всичко,само кажете какво да сторя
-Добре,Ще те пратя при една моя стара приятелка, която живее в една пещера в центъра на гората… a да не забравя да ти кажа,че тя изглежда като мечка,но е много мила и внимателна.Ти все пак и кажи,че те праща Хира!
Момичето тъкмо да каже благодаря и мистериозната жена изчезнала.
Учудващо леко и бързо момичето достигнало до пещерата.
-След като и обяснила от какво има нужда,мечката отвърнала
– Аз съм тук да ти помогна предупредена съм от шаманката да те закрилям.
-шаманка ли? – огледала се Умбаго-коя Шаманка?
-Как коя?- Хира разбира се -отвърнала мечката.
Искаш ли да те придружа до цветето.
Да искам.-отвърнала Умбаго
-Благодаря ти Радвам се, че ще имам компания по пътя, а сега да тръгваме да търсим цветето и двете тръгнали по пътя срещнали жираф,зебра и така пътували пътували накрая стигнали до една голяма планина там на върха, било цветето.
жирафа казал на момичето:
Искаш ли да се качиш на гърба ми?
– Да искам, но не е ли много стръмно за теб?
Не не се безпокой за мен. Важното е да стигнем върха нали така?-успокои я жирафа.
те бавно се изкачили по стръмните баири. Най сетне стигнали върха на планината,където растяла билката.
Умбаго благодарила на жирафа и се изкачила на върха на планината там било цветето тя го откъснала и тръгнала надолу. Всички животни я чакали долу после те тръгнали на обратно по пътя. Косата на момичето се веела на вятъра тя се смеела със силен глас викала:
– Ура, успях!
Когато се върнала у дома зарадвана изтичала към вратата и Казала на баща си,че е намерила Вълшебното цвете.
Баща ѝ се усмихнал и я прегърнал много силно.После взел магическата билка и отишъл да направи елексира. Изтичал до стаята в която, майка ѝ лежала.Когато тя изпила еликсира от цветето мигом оздравяла изправила се на крака и сама тръгнала към ст разказвааята в която, Умбаго била седнала молейки се за нея. Майката прегърнала детето си Умбаго се сгуши в майчината прегрътка и развълнувано започнала да разказва ѝ разказва за своите приключения.
