Щом зората затрепти над Стара планина
и от злато се огреят хълмове , цветя.
Щом вълните мощни се гонят с ветровете и
герои смели яхнат си конете.
Щом на тез земи велики стъпи Аспарух,
щом народа просветиха Климент и Наум.
Щом и тъй безстрашно се е борил Левски ,
щом и знаме гордо е развял Радецки,
щом с ръцете нежни Райна го е шила
и със него турци нии сме победили.
Щом е тъй прекрасен нашият народ и
над него грее цветен небосвод , няма как да няма
сила във кръвта ни, която ни поддържа , която да ни брани,
която във земята дълбоко се е скрила , която чак в недрата се е
спотаила , и която пази малките тревички ,
която се усеща дори във малка птичка , която се е скрила
дълбоко във сърцата! Тя пази ни душите далеч от тъмнината!
Благодаря безкрайно!
Разплака ме от Сила …