Една нощ Шехерезада се събуди внезапно!

Събуди се от един тих, но категоричен глас във вътрешното си пространство, който ѝ нашепна внимателно, но убедено, че “Животът е промяна”. Тя полежа още миг в постелята си, след което стана и излезе на своя балкон, който гледаше към звездите в безкрайното тъмно небе. Там всичко изглеждаше същото… само Луната бе променила своето място на небосклона.

За Шехерезада тази промяна бе приемлива. Тя от опит знаеше, че по време на цялата нощ Луната се движи по небето и осветява нощта от различни ракурси. Наля си чаша с вода и се замисли. Ако не бе виждала Луната толкова пъти в толкова различни състояния, дали това, че вече е почти откъм гърба на замъка, не би я уплашило?! Може би… Сега тя знаеше, че това е естествена фаза от денонощието. Защо тогава ѝ бе трудно да приеме някои естествени промени в своя мъничък земен Живот?!

Звездите студено мълчаха, а сърцето ѝ се сви болезнено. При мисълта, че всичко случващо се в момента някой ден ще бъде просто прашно минало, коремът ѝ се сви! Какво е това, което Тя, Шехерезада, истински иска да направи, за да изпълни Този Миг, точно този Миг със смисъл…

Усети учестения си пулс и отново Чу вътре в себе си “Мистериозния глас на нощта”. Той ѝ прошепна, че няма нищо “по-важно от това да подкрепя Живота”! Простичко или величествено, Животът се случваше по свои неумолими Закони подобни на тези, които местят Луната или пък Слънцето! И всеки момент е Нов и в същото време отдавна планиран.

Шехерезада се усмихна в себе си, това бе някак странно освобождаващо! Да знае за неумолимия кръговрат във Вселената беше някак освобождаващо и същевременно отговорно! Тя съзнаваше, че всяко начало е обречено на финал и все пак… Какво бе нейното участие в този величествен Път?!

Седна да пише нова приказка, ей така от желанието да сподели своите мисли и чувства с всички, които все още спят, но скоро ще се събудят. Тя знаеше, че няма сила на света, която да попречи на Слънцето да изгрее! И това осъзнаване само по себе си я стопли и отпусна.

Когато Слънцето изгрее, хората ще се събудят самички от светлината Му. И за това не е нужно нищо да прави, за да “спаси” този изгрев. Има няколко часа само за себе си и за приказките, които иска да сподели в света! Красиви, добри и Човечни, искрени и спонтанни – такива, каквито ги нашепва в сърцето ѝ самият Живот!

Тя бе загубила и намерила едновременно!