„БРАТЪТ НА КОТАРАКА“

Йоана Йоткова

– Борисе, какви са тия трохи тука? Донеси ми метлата веднага!

– Ей сега! – отвърна с досада русокосият младеж и понесе метлата към сестра си в кухнята. – Ето, яхвай я! – добави остроумно той.

– Ще ти кажа аз на тебе! – отсече ядосаната Кали и размаха метлата в негова посока.

Горкият Боб! Не му беше лесно. Днес бе „командирован“ на село и никак не беше въодушевен от това. Какво си мислеха всички? На село беше забавно едно време, когато със сестра му ритаха топка и духаха сапунени мехури на двора. А сега? Тук вече нямаше нищо интересно за едно 13-годишно момче! Калина му крещеше без причина (Не, той нямаше никаква вина, че тя не разбира най-новия prank в интернет.) На всичкото отгоре и климатик нямаше в тази жега! Умът му не побираше как ще издържи цяла седмица…

Все пак за Боб имаше една утеха. Освен сестра му с него бе дошъл и брат му – Чарли. Чарли беше 5-годишен сив британец. Какво не разбрахте? А, да – той бе от котешки произход. Това, обаче, никак не му пречеше да бъде най-примерен и обичен брат!

– Ех, котешки живот! – мислеше си в този момент Боб, наблюдавайки доволно припичащия се на слънце Чарли.-Спиш по цял ден, ядеш само, каквото обичаш, не се налага да ходиш на училище…Де да можех и аз така!

Денят мина скучно и протяжно. След вечеря Боб се метна право в леглото, а Чарли удобно се настани на кравайче до него и замърка. Двамата братя заспаха дълбоко.

На сутринта Боб отвори очи рано-рано (още в 10 часа!) и протегна ръка да погали спящия Чарли. Само че това, което протегна, въобще не беше неговата ръка, а една пухкава лапа. „Чакай, какво става?“- помисли си объркано той и започна да се оглежда. Стаята му се виждаше петорно по-голяма, а отзад го преследвашe една дълга опашка. Обърна се по гръб, по корем, настрани. Но накъдето и да се завъртеше, нищо не се променяше. Вече нямаше съмнение, Боб се бе превърнал в едър риж котарак. Не след дълго се събуди и Чарли. Шокиран от неканения гост на НЕГОВОТО легло, изви гръбнак на дъга и шумно изсъска:

– Ааамаха, каква е тази наглост!

– Чарли, Чарли… чакай! Аз съм Боб.

– Кой си ти и какво си направил с брат ми?-рече заплашително Чарли. – Как си влязъл тук, нахалник такъв?

– Аз СЪМ брат ти! Легнах си човек и се събудих… котарак.

– Как ли пък не? Марш от тука!

– Ама, Чарли…

– Ей сега ще викна брат си! Той ще ме спаси и ще ме гушне!

– Хахаха, аз не те гуша, тулуп такъв! Аз те КВЕЧА! – отвърна присмехулно рижият котарак.

– Ти наистина си брат ми! – въздъхна Чарли. – Леле, Боб! Какво е станало с теб?

– Не знам! – отвърна Боб.

– Е, няма какво да направим. Хайде да излизаме навън! Само да не те видят другите вкъщи, че те едва ли биха те познали! – грижовно каза Чарли.

Двамата котараци се измъкнаха на двора, където Боб продължи да разучава новото си телосложение. Хич не беше лесно да координираш четири лапи, опашка и мустаци. Добре, че Чарли му даваше компетентни инструкции. По едно време Боб усети спешна нужда. По навик побягна към тоалетната, но Чарли бързо му напомни, че предвид обстоятелствата, е редно да използва котешката. Боб плахо се пъхна в легена с пясък и зачака.

– Стига си ме, зяпал, Чарли! Кажи ми какво да правя!

– Застани в средата! Не, не там, по-надолу! Като приключиш, зарови! Никоя възпитана котка не бива да го забравя!

След неколкоминутно въртене във всички посоки и енергично ровене, мисията бе изпълнена. Сега Боб вече разбираше защо Чарли все изсипва пясък по пода. То не било проста работа!

– Бззззззз…

Чу се отнякъде звук като от зъболекарска машина. Кой ли го издаваше? След миг звукът се разнесе над главите им.

– Хей, Чарли! Това май е…

– Пчелааааа! – извика Чарли и хукна в панически бяг. Сам не усети кога е прескочил оградата и е излязъл на улицата.

– Чарли, чакай! Къде хукна?- викна след него Боб, но вече беше късно. Чарли препускаше като състезателен кон, а Боб го следваше по петите.

Двамата братя бягаха ли бягаха из прашните селски улици. След като установиха, че врагът най-сетне е в отстъпление, тръгнаха да се прибират.

Лесно бе да се каже… След лудата пчелна надпревара установиха, че се намират на напълно непозната улица и не знаеха нито колко точно са се отдалечили от къщи, нито накъде да тръгнат. Ами сега?

Изгубени и уплашени двамата братя поеха в произволна посока. Не щеш ли, от една порта изскочи ослепително бял котарак.

– Този е тукашен. Сигурно познава селските улици. Дай да го попитаме! – предложи Чарли. Само че, преди да кажат и дума, местният котарак ги стрелна с очи и изфуча:

– Кой от вас вчера обърна тенджерата с манджата и после ядох бой. А?

Опитаха се да обяснят, че не са те, и че изобщо не са от тук, но сърдитият котарак не щеше и да чуе. Бялата му козина настръхна, а червените му очи засвяткаха.

– Ще ви науча аз как се яде чужда манджа! Само да ми паднете!

Ядосан и бърз като стрела, той ги подгони с два скока. Боб и Чарли си плюха на лапите и търтиха да бягат. За разлика от малката невинна пчелица този преследвач беше доста по-силен и бе решен да се добере до тях на всяка цена. Настана луда гонитба.

Като по чудо двамата братя успяха да се измъкнат от белия бяс. Спряха да си поемат дъх чак до табелата в края на селото. Вече съвсем се бяха изгубили и не виждаха път назад! Не след дълго усетиха стъргане в стомаха. Ами, да! От толкова вълнения сутринта дори не бяха закусили! Но къде да намерят храна в това голо поле?

В този миг край тях мина малка полска мишка като по поръчка.

– Да я уловим! – предложи Боб. – Котките ловят мишки, нали така?

– Каквооо? Да ям това противно нещо? – възмути се Чарли. – Ти за какъв ме мислиш?

– Но, Чарли, дворните котки ловуват. Би трябвало и ние да имаме ловни инстинкти.

– Не знам за какво говориш! – отвърна презрително Чарли и обърна гръб.

– Сетих се! – извика Боб. – Ще си хванем риба от реката. Хайде, ти обичаш риба.

Двамата с ентусиазъм тръгнаха към малката шумоляща рекичка. Само че бяха забравили една малка подробност- котките не обичат да се мокрят. Колкото и да се мъчеха, никой от тях не се престраши да нагази във водата.

– Да се чудиш котешките ни предци как са разбрали, че рибата е вкусна! – запита се философски Чарли.

Нещастни и изгладнели решиха да попасат трева – тя беше лесна за хващане и я имаше в изобилие. След малко дочуха в тревата нечии меки стъпки. Към тях се приближаваше стройна шарена котка. Това бе селската хубавица Мими.

– Ей, какво правите там?- подвикна им тя. – Като ви видях отдалече, си помислих, че някой е изпуснал от обора две малки теленца. Внимавайте с тази трева, че току-виж сте замучали! Хахаха!

– Хич не е смешно! Цял ден нищичко не сме хапнали.-възмутено й отвърна Боб.

– Ако знаеш само какво ни се случи, опашката ще ти настръхне! – добави Чарли.

Двамата й разказаха надълго и широко за патилата си. Мими им се засмя на ума, но реши все пак да им помогне. „Гражданчета, какво да ги правиш!“

– Хайде, тръгвайте след мен! Ще ви заведа на точното място  -подкани ги тя. – Тук и най-малките котенца знаят къде се ходи за храна.

– Къде? – попитаха в хор изгладнелите братя.

– Как къде? В селската кръчма!

Тримата закрачиха натам и не след дълго бяха богато нагостени и от кръчмаря, и от клиентите. Мими тръгна по своите неотложни котешки дела, а двамата братя решиха да си полегнат под щедрата сянка на близкия орех. Животът бе хубав!

Но скоро блажената им почивка бе прекъсната от шумно стъргане по чакъла. Боб и Чарли тутакси отвориха очи, а това което видяха накара козината им да щръкне във всички посоки. Пред тях стоеше най-голямата опасност за всяка котка… Опасността имаше хитри кафяви очи и дълги кестеняви плитки. Носеше розова рокля и бе приклещила двамата братя до дървото с кокетната си кукленска количка.

– Мои бебетаааааа! – прозвъня тънкият й гласец, а малките й ръчички заплашително приближаваха настръхналите котешки опашки. Младата госпожица бе твърдо решена да похити двамата котараци в количката и да ги превърне в свои играчки. Всички предишни премеждия бледнееха пред този ужас! Сърцата им туптяха, а път за бягство нямаше. Оставаше им само едно…

– Трябва да се покатерим на дървото! Хайде, покажи ми как!-прошепна Боб на брат си. Чарли кимна в знак на съгласие, но се сети, че той самият никога в живота си не се е катерил. Двамата братя бяха в голяма опасност! За късмет не след дълго похитителката бе извикана да яде сладолед и послушно тръгна към къщи.

– Уф, на косъм ни се размина! – въздъхна Чарли.

– Чарли, Чарли! – поклати глава Боб. – Баба казва, че не можеш да вземеш изпита и за половин котка! От една малка пчеличка се плашиш, кьорава мишка не можеш да уловиш, нито на дърво да се покатериш! Добре, че те гледаме вкъщи!

– Тъй ли? Намерил се той умникът! А ти дали ще вземеш изпита и за половин дете, а? – отвърна обиден Чарли. – Ако искаш да знаеш, баба ти редовно се оплаква от теб – как не учиш, не слушаш, не си оправяш леглото и не искаш да ядеш плодове!

– Стига, де, Чарли! Само се пошегувах.

– Шегувал се той! Да не мислиш, че е лесно да си котка, а? Особено пък твоята! Колко пъти си ме мачкал, мятал, сритвал. Да не говорим как ме гонеше със сабята, докато кротко си спях под леглото. А аз един път не те одрасках!

– Да, не си ме драскал, но колко пъти си ме хапал! Целия „Судо крем“ вкъщи изхабих заради теб! – не остана длъжен Боб.

Докато двамата се караха по братски, слънцето прескочи зад хоризонта. Над селото падна тъмнина и улиците опустяха. Чуваше се само песента на чухала и далечният вой на чакалите от гората. Макар че котешките им очи виждаха отлично в тъмното, двамата братя бяха много изплашени. Как щяха да се приберат вкъщи? Щяха ли да оцелеят сами в селската нощ?

– Да тръгнем насам! – предложи Чарли.

– Глупости! Натам трябва да тръгнем!-отвърна Боб и посочи с лапа в обратната посока. Аз познавам селото много по-добре от теб.

– Познаваш ти! Затова ли цял ден се въртим като пумпали?

– Изобщо нямаше да се налага, ако ти не беше тръгнал да бягаш като луд от онази пчела!

– Ако пак ще ми се подиграваш, тръгвам без теб!- сърдито каза Чарли.

– Много ти здраве! И без това не си ми притрябвал!

Двамата братя си обърнаха гръб и се канеха да поемат в различни посоки без идея как ще стигнат вкъщи.

Звездите обсипаха нощното небе и осветиха селските улици. Съзвездието Лъв започна да мъждука, сякаш предаваше сигнал. След миг Боб и Чарли бяха заслепени от искрящо бяла светлина. Двамата братя запремигаха, зяпнали от изненада! Но същинската изненада тепърва предстоеше. Светлината изписа кръг във въздуха и отвори сияен портал, от който излезе елегантен тигрово-сив котарак.

– Ррррр…Рони? Ти ли си това? – запита шокираният Боб.

– Самият аз!-отвърна любезно котаракът. – Радвам се да те видя, Боб! Теб също, Чарли!

– Кой си ти и откъде ми знаеш името? – попита недоверчиво Чарли.

– Приятно ми е! Аз съм старият селски котарак Рони. Някога бях другар в игрите на Кали и Боб, но преди няколко години поех по небесния път и се превърнах в звезда. А както е известно, ние-звездите виждаме всичко и сочим пътя на изгубените. Хайде, тръгвайте след мен!

Каква беше радостта на Боб да види отново стария си котарак! Чарли също много го хареса и бързо се сприятели с него. По пътя Рони разказа куп истории от ранното детство на Боб, които разсмяха Чарли от сърце.

– А сега искам да ме чуете добре! Най-хубавата история съм оставил за накрая – каза Рони, когато приближиха познатата улица. Чарли и Боб наостриха уши и заслушаха.

– Някога, в далечни времена, котките и хората живеели в дивото и не се познавали. Един ден хората решили да си построят домове и да спрат да се местят от едно място на друго. Започнали да отглеждат растения и животни за храна и трупали големи запаси. За беда в домовете им навлезли мишки и изяждали де що сварят. Нещастните хора не знаели какво да правят! Тогава се появили котките и бързо-бързо изловили мишките. Хората им се отблагодарили, като ги поканили да живеят в домовете им. Скоро хората разбрали, че котките, освен отлични ловци, са и прекрасна компания. Оттогава котките и хората имат специална връзка, а за тези, които не обичат котки, едно старо поверие казва, че са били мишки в предишния си живот. Вие сте истински братя и не бива да го забравяте! Чарли, Боб винаги те е обичал и се е грижел за теб, макар да те е дразнел понякога. А ти, Боб, разбра ли най-сетне, че да си котка далеч не е толкова лесно, колкото си мислиш? Спомни си колко пъти Чарли е бил до теб в най-трудните ти моменти и те е утешавал само с едно мъркане! Хайде, прибирайте се, беляджии такива!- каза строго Рони и изчезна в сноп светлина.

Пред къщната порта останаха двама изморени, развълнувани и…д оста мръсни от днешните приключения котараци.

– Преди да влезем вкъщи, трябва да се изкъпем, че баба като ни види такива, ще ни изхвърли и двамата! – рече Боб.

Чарли кимна и посвети Боб във всички тънкости на котешката баня, която си беше същинско предизвикателство. Боб се стараеше да почисти всеки сантиметър от рижата си козина.

– Борисе, защо се ближеш под мишницата?! – прокънтя изведнъж нечий глас…

Боб отвори стреснато очи и премигна невярващо. Намираше се в леглото си, до него кротко дремеше Чарли, а Кали клатеше глава в недоумение. От котешкия му облик нямаше и следа. Колко жалко! Тъкмо бе започнало да му харесва, пък се оказа само сън.

Боб с вълнение разказа приключенския си сън на брат си и сестра си. Кали се засмя неудържимо, а Чарли коментира с едно кратко и изчерпателно „Мяу!“

– Ех, жалко, че не мога да те разбирам, но за сметка на това, мога да те обичам!-каза любвеобилно на Чарли и понечи да става. Под възглавницата си откри бележка с надпис:

А какво пишеше по-нататък?

Това вече е друга история…