Силата, която ни пази!

Левски ни е необходим и днес. Той притежава Силата, която ни пази, вдъхновява и съхранява. Паметта за него е жива. В много български градове и села има издигнати паметници на Васил Левски,  училища и улици носят неговото име. Всяка година с признателност отбелязваме тържествено деня на раждането и на гибелта му.

Делото на Апостола на свободата продължава да ни вълнува. Той е пример за честност и жертвоготовност. Благодарение на изключителната му смелост, борбеност, находчивост успява да изгради множество комитети и да разпали желанието в българите да са свободни. Левски не пести сили копнежът му за свобода да стане сбъдната мечта за българския народ. Чрез неуморен труд и много лишения постига целите си. Той има дарбата да вдъхновява, да организира, да променя съзнанието на хората и да повежда хиляди след себе си, така че всеки да помогне за осъществяване на общото дело. Не се срещат често личности, с такива качества, готови да отдадат себе си за родината. Освен със силен дух в борбата за свобода, Апостолът се е отличавал и с физическата си сила. След като прескача като лъв голям ров, получава прозвището Левски. И днес са ни нужди хора, които с лекота да преминават през трудностите, които да надскачат времето си и колкото да е голямо препятствието пред тях, с решителност да го преодоляват.

Ако можех днес да се срещна с Левски, бих му казала, че саможертвата му не е напразна, че животът му, макар и кратък, не е бил пропилян напразно, че и сега идеите му са актуални и заветите му ще останат и за следващите поколения. Бих му казала, че е прекрасно да мечтаеш, да имаш идеали, за които да бориш и че е много хубаво, когато даваш всичко от себе си идеите да станат реалност. Ще му благодаря, че е допринесъл днес да сме свободни и не е мислил за дребни житейски благополучия, а се е жертвал за доброто на всички нас. Ще съм му признателна за всичко, което е направил и което е променило нашата история, но го е лишило от младост и живот. Можел е да води обикновено съществуване, да е учител, да е дякон, но за поробените му събратя е станал Апостол на свободата, спасител за цял народ с цената на мъченическата му смърт и живот с много лишения. Както го описва съвременникът му Христо Ботев, е бил необикновен характер, все е бил весел и е пеел, дори когато дърво и камък се е пукало от студ и от два-три дни нищо не е ял. Ботев пише за приятеля си Левски: “Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!”. Рядко се намират хора с такъв силен дух и такова отдаденост – да обичаш повече другите, отколкото себе си, така че да се жертваш за тях. Ще споделя с Левски, че за съжаление сред съвременниците ни рядко се срещат водачи с неговата честност и родолюбие. Левски е бил дякон и е живеел с християнските ценности. Животът на тази светла личност не свършва с бесилото, а физическата му смърт е начало на вечния му живот, щом паметта за него е жива в сърцата ни.

Пример, че споменът за Левски е жив в моя град, е издигнатия с голяма радост паметник на Апостола. Русе сбъдна мечтата си да има паметник на Васил Левски. Той се извисява на повече от четири метра височина в една от алеите в Парка на възрожденците, където са погребани Захари Стоянов и Любен Каравелов и където са положени костите на немалко от съратниците на Левски.Постаментът е облицован с черен мрамор и издига малко над метър бронзовата фигура на Апостола в легионерска униформа.

Левски е една от малкото личности, които безспорно обединяват. Радостно е, че паметникът на Левски е един символ на Русе, който да ни обединява. Стана така, че облагородената алея с монумента на националния ни герой се превърна в притегателно място за поклонение пред подвига му, за отдих и разходка, както на жителите, така и на гостите на Русе. Доста хора направиха дарение, заедно помогнаха да издигането на новия паметник и минавайки покрай него могат да си кажат: „Това е нашият Левски!“. Отдават почит на Апостола на свободата пред неговия паметник и си спомнят неговите завети пред лика му. Този прекрасен паметник ще напомня на бъдещите поколения за Дякона, отдал живота си за свободата на България. Нека да си спомнят за неговия подвиг и завети, защото народ, който помни миналото си има и бъдеще! 

Щастлива съм, че в моя роден град се извисява паметник на Апостола на българската свобода. Всеки би могъл да бъде като него в днешно време, много малко се иска – да обича родината си и да бъде добър.

Левски продължава да е пример за подражание, мерило за отдаденост, решимост и смелост, за духовна чистота и родолюбие, за справедливост и отговорност. Паметта за светлата му личност е жива в сърцата ни. Той е Силата, която усещаме и присъства в живота ни. 

И днес ни трябваш, Апостоле! Поклон пред Силата, която ни пази! 

Петя Добромирова Димитрова, 11г., гр. Русе




Коментари:

Вашият коментар