Всички, които съществуваме на Тази Земя, сънуваме някакъв сън.
И той е толкова истински, че да не забелязваме Живота отвън.
Докато не пораснем достатъчно и ни отеснее в Утробата на съня
Тогава естествено намираме пътя навън,
а пък всъщност навътре – при хората пак
и при себе си…
Тогава вътре и вън си подават ръка и се раждат най-великите Приказки!
Пишете, Разказвачи, красивите Приказки на Вечния Дъх!
Време Е !
То Настъпи!
