“Тези семена Могат да бъдат засяти направо в градината в края на май – началото на юни. Пониква 5-10 дни след засаждане. Семето се сади на 1-2 см под повърхността. След подготовката на почвата се полива и се оставя за един два дни на топло място. Семената могат да бъдат посадени в бразда на разстояние 1 – 1,5 см. Разстоянието между браздите да е 1,5 – 2 см. Полива се обилно при садене и след това при нужда. Нека тези семена се засеят между останалите култури в градината ви, това ще за пази всички тях от вредители и болести.”
И на третия пакет:
“ Сейте рано на пролет, в лехички с дълбочина 2 см, отстоянието между семената трябва да е около 5 см. Добре е да разделите семената на няколко части и да засявате на етапи през 10 – 15 дни, за да си осигурите повече време за беритба и консумация.”
Те бяха много учудени и попитаха:
– А какво е това? Какво ще отглеждаме?
– Нека да ви изненадам! Сигурен съм, че ще останете много доволни! Някои от семената ще познаете, когато видите, а за другите ще ви се наложи да почакате да пораснат.
– А колко семенца трябва да сложим в лехичка?
– Добре е да има по две семенца в гнезденце на разстояние 4-5 см едно от друго. Така когато пораснат, те няма да си пречат.
– А има ли значение къде ще ги посадим? – запитаха и четиримата в един глас.
– О, да! Изберете слънчево място, на което не духа много силно – тоест закътано. Така докато порастват, растенията ще имат достатъчно топлина и най-крехките им листенца ще бъдат опазени от небрежни минувачи. Може да оградите лехичката си с някаква малка оградка, дори от въженце, и хората, които минават оттам, няма да ги стъпчат неволно. Но най-важното от всичко в отглеждането на семената е Любовта – докато ги садите, дръжте семенцата в ръцете си с Любов. Говорете им! Кажете им, че очаквате от тях да пораснат здрави и силни. Когато ги поливате, слагайте ръката си пред струята вода, така че да изпълните водата с вашите благословии и пожелания. Всеки ден говорете на растенията си колко сте радостни, че ги има и колко е хубаво, че те ще пораснат силни и здрави. Така вашите растения ще пораснат много по-бързо и ще дадат вкусни плодове.
– Ха, колко интересно! – удиви се Надежда. – Майка ми говореше подобни неща за отглеждането на децата… Казваше, че докато децата са малки, трябва да бъдат гледани в безопасност, така че да не могат да бъдат пречупени или смачкани от небрежното грубо отношение на човек или група хора с неосъзнати страсти. Затова,когато бях още малка тя се грижеше за мен внимателно – каква информация получавам от света и с кого взаимодействам ежедневно. Сега като чувам, че това важи и за растенията, ми става още по-интересно.
Продавачът на семената се усмихна.
– Ами всъщност децата са точно като семената, които ви давам в тази торбичка. Някои искат по-дълбоко засяване, имат нужда от малко повече лично пространство, повече тишина и да помислят, преди да направят нещо. Други имат нужда да са по-близко помежду си, да общуват по-бурно и да виждат слънцето, веднага щом отворят очите си. Всяко едно семе изисква своите условия да поникне! Така и при децата различните личности имат различни нужди, за да се разгърнат и да проявят талантите си.
– Вие не знаете какво отглеждате сега, нали?! Не знаете – той им посочи пакетчетата, които надписа току-що – какво ще излезе от тези торбички. Можете само да се надявате това, което отглеждате, да бъде добро! По същия начин е и с децата – родителите не знаят какъв човек ще излезе от бебето, за което се грижат с цялата си любов. Точно тази любов прави от бебето истински шедьовър, който се променя непрекъснато, ден след ден пред очите им… И няма крайна точка на пълния потенциал. Детската невинност се заменя от тийнейджърската борбеност, за да се превърне в нежност в света на юношеството. А когато цветът прецъфти, ще дойде плодът на зрелостта, сладостта на грижата към любимите други. После ще последва мъдростта на опадалите листа и плодове, дълбочината и тишината на зимното дърво. Животът е един непрекъснат кръговрат, в който можем да научим много от растенията.
– Така че, скъпи деца, – продавачът се обърна въодушевено към тях – за мен е чест да ви подаря тези четири пликчета, от които познавате само морковите, които пожелахте сами. За останалите ще бъда щастлив да ми споделите дали са ви харесали. Мога само да ви кажа, че ориентировъчното време за посаждане е ранната пролет и ги очаквайте да започнат да поникват два месеца по-късно. Ако желаете да си направите затворено помещение, в което да ги отглеждате закътано, тогава можем да говорим за други сезони и процеси. Но ако искате да ги отгледате естествено на земята, посадете ги през март и месец май ще започнете да виждате листенцата на чудни неща!
Децата благодариха от сърце, взеха пакетчетата, платиха си семената от моркови и с блеснали от вълнение очи се отправиха към къщи. По пътя обратно с трепет разказваха на баща си за случилото се в магазина и за Подаръка!
Точно по това време една сянка пробяга откъм ъгъла и ги връхлетя. Мина през Марта, промуши се покрай Виктор, но Вяра го спря! Тя със светкавична бързина подхвана детето и то остана в ръцете ѝ миг преди да се блъсне в Надежда! Колелото звънко издрънча в земята!
Надежда стреснато се обърна. После озадачено забеляза:
– Пак ли си ти?!
– Ммм… Добър ден – смутолеви момчето. – Извинявайте!
Марта събираше пликчетата семена от земята. Беше видимо ядосана. Малкото ѝ личице беше пламнало от ярост, но най-изненадващото бе, че тя успяваше да сдържа гнева си. Обърна се сърдито към момчето и каза твърдо:
– Това, което събори, беше много важно за мен, разбираш ли?
– Е, какво толкова?! Нали не се скъсаха… – промълви момчето.
– Да, ама можеше да се скъсат и тогава…
За миг Марта се спря. Нещо се случи в нея! За миг лицето ѝ се озари и тя проговори по съвсем друг начин.
– Да, и тогава пак щяхме да ги съберем. Нямаше да е приятно… но… А ти всъщност как си?
Момчето беше толкова стъписано от реакцията ѝ, че само мигаше на парцали.
– Добре… Другият път внимавай! – каза с властен тон Марта и се обърна да го заобиколи.
Всички останали от групичката гледаха онемели светкавичния разговор между двете деца. Младен първи се опомни и затвори уста, усмихвайки се замислено. След миг побързаха да последват Марта, която бе решила да разтовари емоцията си с динамично движение.
Надежда погледна изумена към Младен:
– Видя ли това?!
– Даже и чух – засмя се той.
А децата продължиха темата от преди малко все едно нищо не е било. Първа заговори Вяра:
– Ето, виждаш ли как учим! Ти питаше за училище… Сега и тримата ще знаем как се отглеждат растения! Някой от нас може да избере това да се превърне в негова професия. А може и тримата да го правим! Така ние вече ще знаем как да отглеждаме храната си. Това автоматично ни дава правото да се занимаваме с другите неща, които обичаме, без да зависим толкова от парите, с които ще заплащаме прехраната си. Разбираш ли, този човек ни подари не просто няколко семена! Той ни подари знанието как да отглеждаме храната си, така че да бъдем независими и в бъдеще. Аз искам да се занимавам с дрехи и да не се притеснявам дали днес някой ще ми плати тази рокля, за да имам какво да ям… Моята градина ще ме нахрани, а роклята ще ушия така, както наистина искам да го направя. Чудесно е наистина!
Тогава Марта възкликна:
– Искате ли, когато пораснат първите растения, да напълним една кошница с най-хубавите моркови и да му ги занесем?
– Прекрасна идея! – съгласиха се вкупом.
– Нямам търпение да разкажа на баба! – провикна се Виктор и всички радостно се устремиха към дома.
Един Ангел в небето усмихнато се поклони на Слънцето.
То напълни съда протегнат към него с благослов и продължи да сияе!
Ангелът остана още дълго приведен.
За безсмъртната част от теб,
няма такова понятие като Непоправимо.
И така бяха минали две седмици, откакто децата и Надежда поръчаха семена на майстора-градинар, който продаваше моркови в града, когато той им изпрати известие, че са пристигнали. Децата изтичаха с вълнение при баща си:
– Татко, семената за моркови вече са дошли!
Какво беше изумлението им, когато отидоха в магазина за моркови и освен хартиения пакет със семена за моркови получиха още три подобни пакета. Продавачът им каза, че останалите семена са подарък за тях, но иска да останат изненада. Не има каза нищо повече за тях, освен да ги сеят по схемата, която им препоръчва.
На първия пакет написа:
“Да се сади на 25 см. дълбочина, в лехи на разстояние 30 см между семената. Моментът за засаждане на тези семена зависи изцяло от текущите климатични условия. Основен критерий е почвената температура на дълбочина от 10 см, която трябва да се задържи над 12°С. Това обикновено е през месеците март, април или май. Полива се редовно, за да не оставяме почвата да пресъхва.“
На следващия пакет надписът беше:
“Тези семена Могат да бъдат засяти направо в градината в края на май – началото на юни. Пониква 5-10 дни след засаждане. Семето се сади на 1-2 см под повърхността. След подготовката на почвата се полива и се оставя за един два дни на топло място. Семената могат да бъдат посадени в бразда на разстояние 1 – 1,5 см. Разстоянието между браздите да е 1,5 – 2 см. Полива се обилно при садене и след това при нужда. Нека тези семена се засеят между останалите култури в градината ви, това ще за пази всички тях от вредители и болести.”
И на третия пакет:
“ Сейте рано на пролет, в лехички с дълбочина 2 см, отстоянието между семената трябва да е около 5 см. Добре е да разделите семената на няколко части и да засявате на етапи през 10 – 15 дни, за да си осигурите повече време за беритба и консумация.”
Те бяха много учудени и попитаха:
– А какво е това? Какво ще отглеждаме?
– Нека да ви изненадам! Сигурен съм, че ще останете много доволни! Някои от семената ще познаете, когато видите, а за другите ще ви се наложи да почакате да пораснат.
– А колко семенца трябва да сложим в лехичка?
– Добре е да има по две семенца в гнезденце на разстояние 4-5 см едно от друго. Така когато пораснат, те няма да си пречат.
– А има ли значение къде ще ги посадим? – запитаха и четиримата в един глас.
– О, да! Изберете слънчево място, на което не духа много силно – тоест закътано. Така докато порастват, растенията ще имат достатъчно топлина и най-крехките им листенца ще бъдат опазени от небрежни минувачи. Може да оградите лехичката си с някаква малка оградка, дори от въженце, и хората, които минават оттам, няма да ги стъпчат неволно. Но най-важното от всичко в отглеждането на семената е Любовта – докато ги садите, дръжте семенцата в ръцете си с Любов. Говорете им! Кажете им, че очаквате от тях да пораснат здрави и силни. Когато ги поливате, слагайте ръката си пред струята вода, така че да изпълните водата с вашите благословии и пожелания. Всеки ден говорете на растенията си колко сте радостни, че ги има и колко е хубаво, че те ще пораснат силни и здрави. Така вашите растения ще пораснат много по-бързо и ще дадат вкусни плодове.
– Ха, колко интересно! – удиви се Надежда. – Майка ми говореше подобни неща за отглеждането на децата… Казваше, че докато децата са малки, трябва да бъдат гледани в безопасност, така че да не могат да бъдат пречупени или смачкани от небрежното грубо отношение на човек или група хора с неосъзнати страсти. Затова,когато бях още малка тя се грижеше за мен внимателно – каква информация получавам от света и с кого взаимодействам ежедневно. Сега като чувам, че това важи и за растенията, ми става още по-интересно.
Продавачът на семената се усмихна.
– Ами всъщност децата са точно като семената, които ви давам в тази торбичка. Някои искат по-дълбоко засяване, имат нужда от малко повече лично пространство, повече тишина и да помислят, преди да направят нещо. Други имат нужда да са по-близко помежду си, да общуват по-бурно и да виждат слънцето, веднага щом отворят очите си. Всяко едно семе изисква своите условия да поникне! Така и при децата различните личности имат различни нужди, за да се разгърнат и да проявят талантите си.
– Вие не знаете какво отглеждате сега, нали?! Не знаете – той им посочи пакетчетата, които надписа току-що – какво ще излезе от тези торбички. Можете само да се надявате това, което отглеждате, да бъде добро! По същия начин е и с децата – родителите не знаят какъв човек ще излезе от бебето, за което се грижат с цялата си любов. Точно тази любов прави от бебето истински шедьовър, който се променя непрекъснато, ден след ден пред очите им… И няма крайна точка на пълния потенциал. Детската невинност се заменя от тийнейджърската борбеност, за да се превърне в нежност в света на юношеството. А когато цветът прецъфти, ще дойде плодът на зрелостта, сладостта на грижата към любимите други. После ще последва мъдростта на опадалите листа и плодове, дълбочината и тишината на зимното дърво. Животът е един непрекъснат кръговрат, в който можем да научим много от растенията.
– Така че, скъпи деца, – продавачът се обърна въодушевено към тях – за мен е чест да ви подаря тези четири пликчета, от които познавате само морковите, които пожелахте сами. За останалите ще бъда щастлив да ми споделите дали са ви харесали. Мога само да ви кажа, че ориентировъчното време за посаждане е ранната пролет и ги очаквайте да започнат да поникват два месеца по-късно. Ако желаете да си направите затворено помещение, в което да ги отглеждате закътано, тогава можем да говорим за други сезони и процеси. Но ако искате да ги отгледате естествено на земята, посадете ги през март и месец май ще започнете да виждате листенцата на чудни неща!
Децата благодариха от сърце, взеха пакетчетата, платиха си семената от моркови и с блеснали от вълнение очи се отправиха към къщи. По пътя обратно с трепет разказваха на баща си за случилото се в магазина и за Подаръка!
Точно по това време една сянка пробяга откъм ъгъла и ги връхлетя. Мина през Марта, промуши се покрай Виктор, но Вяра го спря! Тя със светкавична бързина подхвана детето и то остана в ръцете ѝ миг преди да се блъсне в Надежда! Колелото звънко издрънча в земята!
Надежда стреснато се обърна. После озадачено забеляза:
– Пак ли си ти?!
– Ммм… Добър ден – смутолеви момчето. – Извинявайте!
Марта събираше пликчетата семена от земята. Беше видимо ядосана. Малкото ѝ личице беше пламнало от ярост, но най-изненадващото бе, че тя успяваше да сдържа гнева си. Обърна се сърдито към момчето и каза твърдо:
– Това, което събори, беше много важно за мен, разбираш ли?
– Е, какво толкова?! Нали не се скъсаха… – промълви момчето.
– Да, ама можеше да се скъсат и тогава…
За миг Марта се спря. Нещо се случи в нея! За миг лицето ѝ се озари и тя проговори по съвсем друг начин.
– Да, и тогава пак щяхме да ги съберем. Нямаше да е приятно… но… А ти всъщност как си?
Момчето беше толкова стъписано от реакцията ѝ, че само мигаше на парцали.
– Добре… Другият път внимавай! – каза с властен тон Марта и се обърна да го заобиколи.
Всички останали от групичката гледаха онемели светкавичния разговор между двете деца. Младен първи се опомни и затвори уста, усмихвайки се замислено. След миг побързаха да последват Марта, която бе решила да разтовари емоцията си с динамично движение.
Надежда погледна изумена към Младен:
– Видя ли това?!
– Даже и чух – засмя се той.
А децата продължиха темата от преди малко все едно нищо не е било. Първа заговори Вяра:
– Ето, виждаш ли как учим! Ти питаше за училище… Сега и тримата ще знаем как се отглеждат растения! Някой от нас може да избере това да се превърне в негова професия. А може и тримата да го правим! Така ние вече ще знаем как да отглеждаме храната си. Това автоматично ни дава правото да се занимаваме с другите неща, които обичаме, без да зависим толкова от парите, с които ще заплащаме прехраната си. Разбираш ли, този човек ни подари не просто няколко семена! Той ни подари знанието как да отглеждаме храната си, така че да бъдем независими и в бъдеще. Аз искам да се занимавам с дрехи и да не се притеснявам дали днес някой ще ми плати тази рокля, за да имам какво да ям… Моята градина ще ме нахрани, а роклята ще ушия така, както наистина искам да го направя. Чудесно е наистина!
Тогава Марта възкликна:
– Искате ли, когато пораснат първите растения, да напълним една кошница с най-хубавите моркови и да му ги занесем?
– Прекрасна идея! – съгласиха се вкупом.
– Нямам търпение да разкажа на баба! – провикна се Виктор и всички радостно се устремиха към дома.
Един Ангел в небето усмихнато се поклони на Слънцето.
То напълни съда протегнат към него с благослов и продължи да сияе!
Ангелът остана още дълго приведен.
Глава 10
За безсмъртната част от теб,
няма такова понятие като Непоправимо.
И така бяха минали две седмици, откакто децата и Надежда поръчаха семена на майстора-градинар, който продаваше моркови в града, когато той им изпрати известие, че са пристигнали. Децата изтичаха с вълнение при баща си:
– Татко, семената за моркови вече са дошли!
Какво беше изумлението им, когато отидоха в магазина за моркови и освен хартиения пакет със семена за моркови получиха още три подобни пакета. Продавачът им каза, че останалите семена са подарък за тях, но иска да останат изненада. Не има каза нищо повече за тях, освен да ги сеят по схемата, която им препоръчва.
На първия пакет написа:
“Да се сади на 25 см. дълбочина, в лехи на разстояние 30 см между семената. Моментът за засаждане на тези семена зависи изцяло от текущите климатични условия. Основен критерий е почвената температура на дълбочина от 10 см, която трябва да се задържи над 12°С. Това обикновено е през месеците март, април или май. Полива се редовно, за да не оставяме почвата да пресъхва.“
На следващия пакет надписът беше:
“Тези семена Могат да бъдат засяти направо в градината в края на май – началото на юни. Пониква 5-10 дни след засаждане. Семето се сади на 1-2 см под повърхността. След подготовката на почвата се полива и се оставя за един два дни на топло място. Семената могат да бъдат посадени в бразда на разстояние 1 – 1,5 см. Разстоянието между браздите да е 1,5 – 2 см. Полива се обилно при садене и след това при нужда. Нека тези семена се засеят между останалите култури в градината ви, това ще за пази всички тях от вредители и болести.”
И на третия пакет:
“ Сейте рано на пролет, в лехички с дълбочина 2 см, отстоянието между семената трябва да е около 5 см. Добре е да разделите семената на няколко части и да засявате на етапи през 10 – 15 дни, за да си осигурите повече време за беритба и консумация.”
Те бяха много учудени и попитаха:
– А какво е това? Какво ще отглеждаме?
– Нека да ви изненадам! Сигурен съм, че ще останете много доволни! Някои от семената ще познаете, когато видите, а за другите ще ви се наложи да почакате да пораснат.
– А колко семенца трябва да сложим в лехичка?
– Добре е да има по две семенца в гнезденце на разстояние 4-5 см едно от друго. Така когато пораснат, те няма да си пречат.
– А има ли значение къде ще ги посадим? – запитаха и четиримата в един глас.
– О, да! Изберете слънчево място, на което не духа много силно – тоест закътано. Така докато порастват, растенията ще имат достатъчно топлина и най-крехките им листенца ще бъдат опазени от небрежни минувачи. Може да оградите лехичката си с някаква малка оградка, дори от въженце, и хората, които минават оттам, няма да ги стъпчат неволно. Но най-важното от всичко в отглеждането на семената е Любовта – докато ги садите, дръжте семенцата в ръцете си с Любов. Говорете им! Кажете им, че очаквате от тях да пораснат здрави и силни. Когато ги поливате, слагайте ръката си пред струята вода, така че да изпълните водата с вашите благословии и пожелания. Всеки ден говорете на растенията си колко сте радостни, че ги има и колко е хубаво, че те ще пораснат силни и здрави. Така вашите растения ще пораснат много по-бързо и ще дадат вкусни плодове.
– Ха, колко интересно! – удиви се Надежда. – Майка ми говореше подобни неща за отглеждането на децата… Казваше, че докато децата са малки, трябва да бъдат гледани в безопасност, така че да не могат да бъдат пречупени или смачкани от небрежното грубо отношение на човек или група хора с неосъзнати страсти. Затова,когато бях още малка тя се грижеше за мен внимателно – каква информация получавам от света и с кого взаимодействам ежедневно. Сега като чувам, че това важи и за растенията, ми става още по-интересно.
Продавачът на семената се усмихна.
– Ами всъщност децата са точно като семената, които ви давам в тази торбичка. Някои искат по-дълбоко засяване, имат нужда от малко повече лично пространство, повече тишина и да помислят, преди да направят нещо. Други имат нужда да са по-близко помежду си, да общуват по-бурно и да виждат слънцето, веднага щом отворят очите си. Всяко едно семе изисква своите условия да поникне! Така и при децата различните личности имат различни нужди, за да се разгърнат и да проявят талантите си.
– Вие не знаете какво отглеждате сега, нали?! Не знаете – той им посочи пакетчетата, които надписа току-що – какво ще излезе от тези торбички. Можете само да се надявате това, което отглеждате, да бъде добро! По същия начин е и с децата – родителите не знаят какъв човек ще излезе от бебето, за което се грижат с цялата си любов. Точно тази любов прави от бебето истински шедьовър, който се променя непрекъснато, ден след ден пред очите им… И няма крайна точка на пълния потенциал. Детската невинност се заменя от тийнейджърската борбеност, за да се превърне в нежност в света на юношеството. А когато цветът прецъфти, ще дойде плодът на зрелостта, сладостта на грижата към любимите други. После ще последва мъдростта на опадалите листа и плодове, дълбочината и тишината на зимното дърво. Животът е един непрекъснат кръговрат, в който можем да научим много от растенията.
– Така че, скъпи деца, – продавачът се обърна въодушевено към тях – за мен е чест да ви подаря тези четири пликчета, от които познавате само морковите, които пожелахте сами. За останалите ще бъда щастлив да ми споделите дали са ви харесали. Мога само да ви кажа, че ориентировъчното време за посаждане е ранната пролет и ги очаквайте да започнат да поникват два месеца по-късно. Ако желаете да си направите затворено помещение, в което да ги отглеждате закътано, тогава можем да говорим за други сезони и процеси. Но ако искате да ги отгледате естествено на земята, посадете ги през март и месец май ще започнете да виждате листенцата на чудни неща!
Децата благодариха от сърце, взеха пакетчетата, платиха си семената от моркови и с блеснали от вълнение очи се отправиха към къщи. По пътя обратно с трепет разказваха на баща си за случилото се в магазина и за Подаръка!
Точно по това време една сянка пробяга откъм ъгъла и ги връхлетя. Мина през Марта, промуши се покрай Виктор, но Вяра го спря! Тя със светкавична бързина подхвана детето и то остана в ръцете ѝ миг преди да се блъсне в Надежда! Колелото звънко издрънча в земята!
Надежда стреснато се обърна. После озадачено забеляза:
– Пак ли си ти?!
– Ммм… Добър ден – смутолеви момчето. – Извинявайте!
Марта събираше пликчетата семена от земята. Беше видимо ядосана. Малкото ѝ личице беше пламнало от ярост, но най-изненадващото бе, че тя успяваше да сдържа гнева си. Обърна се сърдито към момчето и каза твърдо:
– Това, което събори, беше много важно за мен, разбираш ли?
– Е, какво толкова?! Нали не се скъсаха… – промълви момчето.
– Да, ама можеше да се скъсат и тогава…
За миг Марта се спря. Нещо се случи в нея! За миг лицето ѝ се озари и тя проговори по съвсем друг начин.
– Да, и тогава пак щяхме да ги съберем. Нямаше да е приятно… но… А ти всъщност как си?
Момчето беше толкова стъписано от реакцията ѝ, че само мигаше на парцали.
– Добре… Другият път внимавай! – каза с властен тон Марта и се обърна да го заобиколи.
Всички останали от групичката гледаха онемели светкавичния разговор между двете деца. Младен първи се опомни и затвори уста, усмихвайки се замислено. След миг побързаха да последват Марта, която бе решила да разтовари емоцията си с динамично движение.
Надежда погледна изумена към Младен:
– Видя ли това?!
– Даже и чух – засмя се той.
А децата продължиха темата от преди малко все едно нищо не е било. Първа заговори Вяра:
– Ето, виждаш ли как учим! Ти питаше за училище… Сега и тримата ще знаем как се отглеждат растения! Някой от нас може да избере това да се превърне в негова професия. А може и тримата да го правим! Така ние вече ще знаем как да отглеждаме храната си. Това автоматично ни дава правото да се занимаваме с другите неща, които обичаме, без да зависим толкова от парите, с които ще заплащаме прехраната си. Разбираш ли, този човек ни подари не просто няколко семена! Той ни подари знанието как да отглеждаме храната си, така че да бъдем независими и в бъдеще. Аз искам да се занимавам с дрехи и да не се притеснявам дали днес някой ще ми плати тази рокля, за да имам какво да ям… Моята градина ще ме нахрани, а роклята ще ушия така, както наистина искам да го направя. Чудесно е наистина!
Тогава Марта възкликна:
– Искате ли, когато пораснат първите растения, да напълним една кошница с най-хубавите моркови и да му ги занесем?
– Прекрасна идея! – съгласиха се вкупом.
– Нямам търпение да разкажа на баба! – провикна се Виктор и всички радостно се устремиха към дома.
Един Ангел в небето усмихнато се поклони на Слънцето.
То напълни съда протегнат към него с благослов и продължи да сияе!
Ангелът остана още дълго приведен.
„Неочакваният подарък“
Глава 10
За безсмъртната част от теб,
няма такова понятие като Непоправимо.
И така бяха минали две седмици, откакто децата и Надежда поръчаха семена на майстора-градинар, който продаваше моркови в града, когато той им изпрати известие, че са пристигнали. Децата изтичаха с вълнение при баща си:
– Татко, семената за моркови вече са дошли!
Какво беше изумлението им, когато отидоха в магазина за моркови и освен хартиения пакет със семена за моркови получиха още три подобни пакета. Продавачът им каза, че останалите семена са подарък за тях, но иска да останат изненада. Не има каза нищо повече за тях, освен да ги сеят по схемата, която им препоръчва.
На първия пакет написа:
“Да се сади на 25 см. дълбочина, в лехи на разстояние 30 см между семената. Моментът за засаждане на тези семена зависи изцяло от текущите климатични условия. Основен критерий е почвената температура на дълбочина от 10 см, която трябва да се задържи над 12°С. Това обикновено е през месеците март, април или май. Полива се редовно, за да не оставяме почвата да пресъхва.“
На следващия пакет надписът беше:
“Тези семена Могат да бъдат засяти направо в градината в края на май – началото на юни. Пониква 5-10 дни след засаждане. Семето се сади на 1-2 см под повърхността. След подготовката на почвата се полива и се оставя за един два дни на топло място. Семената могат да бъдат посадени в бразда на разстояние 1 – 1,5 см. Разстоянието между браздите да е 1,5 – 2 см. Полива се обилно при садене и след това при нужда. Нека тези семена се засеят между останалите култури в градината ви, това ще за пази всички тях от вредители и болести.”
И на третия пакет:
“ Сейте рано на пролет, в лехички с дълбочина 2 см, отстоянието между семената трябва да е около 5 см. Добре е да разделите семената на няколко части и да засявате на етапи през 10 – 15 дни, за да си осигурите повече време за беритба и консумация.”
Те бяха много учудени и попитаха:
– А какво е това? Какво ще отглеждаме?
– Нека да ви изненадам! Сигурен съм, че ще останете много доволни! Някои от семената ще познаете, когато видите, а за другите ще ви се наложи да почакате да пораснат.
– А колко семенца трябва да сложим в лехичка?
– Добре е да има по две семенца в гнезденце на разстояние 4-5 см едно от друго. Така когато пораснат, те няма да си пречат.
– А има ли значение къде ще ги посадим? – запитаха и четиримата в един глас.
– О, да! Изберете слънчево място, на което не духа много силно – тоест закътано. Така докато порастват, растенията ще имат достатъчно топлина и най-крехките им листенца ще бъдат опазени от небрежни минувачи. Може да оградите лехичката си с някаква малка оградка, дори от въженце, и хората, които минават оттам, няма да ги стъпчат неволно. Но най-важното от всичко в отглеждането на семената е Любовта – докато ги садите, дръжте семенцата в ръцете си с Любов. Говорете им! Кажете им, че очаквате от тях да пораснат здрави и силни. Когато ги поливате, слагайте ръката си пред струята вода, така че да изпълните водата с вашите благословии и пожелания. Всеки ден говорете на растенията си колко сте радостни, че ги има и колко е хубаво, че те ще пораснат силни и здрави. Така вашите растения ще пораснат много по-бързо и ще дадат вкусни плодове.
– Ха, колко интересно! – удиви се Надежда. – Майка ми говореше подобни неща за отглеждането на децата… Казваше, че докато децата са малки, трябва да бъдат гледани в безопасност, така че да не могат да бъдат пречупени или смачкани от небрежното грубо отношение на човек или група хора с неосъзнати страсти. Затова,когато бях още малка тя се грижеше за мен внимателно – каква информация получавам от света и с кого взаимодействам ежедневно. Сега като чувам, че това важи и за растенията, ми става още по-интересно.
Продавачът на семената се усмихна.
– Ами всъщност децата са точно като семената, които ви давам в тази торбичка. Някои искат по-дълбоко засяване, имат нужда от малко повече лично пространство, повече тишина и да помислят, преди да направят нещо. Други имат нужда да са по-близко помежду си, да общуват по-бурно и да виждат слънцето, веднага щом отворят очите си. Всяко едно семе изисква своите условия да поникне! Така и при децата различните личности имат различни нужди, за да се разгърнат и да проявят талантите си.
– Вие не знаете какво отглеждате сега, нали?! Не знаете – той им посочи пакетчетата, които надписа току-що – какво ще излезе от тези торбички. Можете само да се надявате това, което отглеждате, да бъде добро! По същия начин е и с децата – родителите не знаят какъв човек ще излезе от бебето, за което се грижат с цялата си любов. Точно тази любов прави от бебето истински шедьовър, който се променя непрекъснато, ден след ден пред очите им… И няма крайна точка на пълния потенциал. Детската невинност се заменя от тийнейджърската борбеност, за да се превърне в нежност в света на юношеството. А когато цветът прецъфти, ще дойде плодът на зрелостта, сладостта на грижата към любимите други. После ще последва мъдростта на опадалите листа и плодове, дълбочината и тишината на зимното дърво. Животът е един непрекъснат кръговрат, в който можем да научим много от растенията.
– Така че, скъпи деца, – продавачът се обърна въодушевено към тях – за мен е чест да ви подаря тези четири пликчета, от които познавате само морковите, които пожелахте сами. За останалите ще бъда щастлив да ми споделите дали са ви харесали. Мога само да ви кажа, че ориентировъчното време за посаждане е ранната пролет и ги очаквайте да започнат да поникват два месеца по-късно. Ако желаете да си направите затворено помещение, в което да ги отглеждате закътано, тогава можем да говорим за други сезони и процеси. Но ако искате да ги отгледате естествено на земята, посадете ги през март и месец май ще започнете да виждате листенцата на чудни неща!
Децата благодариха от сърце, взеха пакетчетата, платиха си семената от моркови и с блеснали от вълнение очи се отправиха към къщи. По пътя обратно с трепет разказваха на баща си за случилото се в магазина и за Подаръка!
Точно по това време една сянка пробяга откъм ъгъла и ги връхлетя. Мина през Марта, промуши се покрай Виктор, но Вяра го спря! Тя със светкавична бързина подхвана детето и то остана в ръцете ѝ миг преди да се блъсне в Надежда! Колелото звънко издрънча в земята!
Надежда стреснато се обърна. После озадачено забеляза:
– Пак ли си ти?!
– Ммм… Добър ден – смутолеви момчето. – Извинявайте!
Марта събираше пликчетата семена от земята. Беше видимо ядосана. Малкото ѝ личице беше пламнало от ярост, но най-изненадващото бе, че тя успяваше да сдържа гнева си. Обърна се сърдито към момчето и каза твърдо:
– Това, което събори, беше много важно за мен, разбираш ли?
– Е, какво толкова?! Нали не се скъсаха… – промълви момчето.
– Да, ама можеше да се скъсат и тогава…
За миг Марта се спря. Нещо се случи в нея! За миг лицето ѝ се озари и тя проговори по съвсем друг начин.
– Да, и тогава пак щяхме да ги съберем. Нямаше да е приятно… но… А ти всъщност как си?
Момчето беше толкова стъписано от реакцията ѝ, че само мигаше на парцали.
– Добре… Другият път внимавай! – каза с властен тон Марта и се обърна да го заобиколи.
Всички останали от групичката гледаха онемели светкавичния разговор между двете деца. Младен първи се опомни и затвори уста, усмихвайки се замислено. След миг побързаха да последват Марта, която бе решила да разтовари емоцията си с динамично движение.
Надежда погледна изумена към Младен:
– Видя ли това?!
– Даже и чух – засмя се той.
А децата продължиха темата от преди малко все едно нищо не е било. Първа заговори Вяра:
– Ето, виждаш ли как учим! Ти питаше за училище… Сега и тримата ще знаем как се отглеждат растения! Някой от нас може да избере това да се превърне в негова професия. А може и тримата да го правим! Така ние вече ще знаем как да отглеждаме храната си. Това автоматично ни дава правото да се занимаваме с другите неща, които обичаме, без да зависим толкова от парите, с които ще заплащаме прехраната си. Разбираш ли, този човек ни подари не просто няколко семена! Той ни подари знанието как да отглеждаме храната си, така че да бъдем независими и в бъдеще. Аз искам да се занимавам с дрехи и да не се притеснявам дали днес някой ще ми плати тази рокля, за да имам какво да ям… Моята градина ще ме нахрани, а роклята ще ушия така, както наистина искам да го направя. Чудесно е наистина!
Тогава Марта възкликна:
– Искате ли, когато пораснат първите растения, да напълним една кошница с най-хубавите моркови и да му ги занесем?
– Прекрасна идея! – съгласиха се вкупом.
– Нямам търпение да разкажа на баба! – провикна се Виктор и всички радостно се устремиха към дома.
Един Ангел в небето усмихнато се поклони на Слънцето.
То напълни съда протегнат към него с благослов и продължи да сияе!
Ангелът остана още дълго приведен.
„Неочакваният подарък“
Глава 10
За безсмъртната част от теб,
няма такова понятие като Непоправимо.
И така бяха минали две седмици, откакто децата и Надежда поръчаха семена на майстора-градинар, който продаваше моркови в града, когато той им изпрати известие, че са пристигнали. Децата изтичаха с вълнение при баща си:
– Татко, семената за моркови вече са дошли!
Какво беше изумлението им, когато отидоха в магазина за моркови и освен хартиения пакет със семена за моркови получиха още три подобни пакета. Продавачът им каза, че останалите семена са подарък за тях, но иска да останат изненада. Не има каза нищо повече за тях, освен да ги сеят по схемата, която им препоръчва.
На първия пакет написа:
“Да се сади на 25 см. дълбочина, в лехи на разстояние 30 см между семената. Моментът за засаждане на тези семена зависи изцяло от текущите климатични условия. Основен критерий е почвената температура на дълбочина от 10 см, която трябва да се задържи над 12°С. Това обикновено е през месеците март, април или май. Полива се редовно, за да не оставяме почвата да пресъхва.“
На следващия пакет надписът беше:
“Тези семена Могат да бъдат засяти направо в градината в края на май – началото на юни. Пониква 5-10 дни след засаждане. Семето се сади на 1-2 см под повърхността. След подготовката на почвата се полива и се оставя за един два дни на топло място. Семената могат да бъдат посадени в бразда на разстояние 1 – 1,5 см. Разстоянието между браздите да е 1,5 – 2 см. Полива се обилно при садене и след това при нужда. Нека тези семена се засеят между останалите култури в градината ви, това ще за пази всички тях от вредители и болести.”
И на третия пакет:
“ Сейте рано на пролет, в лехички с дълбочина 2 см, отстоянието между семената трябва да е около 5 см. Добре е да разделите семената на няколко части и да засявате на етапи през 10 – 15 дни, за да си осигурите повече време за беритба и консумация.”
Те бяха много учудени и попитаха:
– А какво е това? Какво ще отглеждаме?
– Нека да ви изненадам! Сигурен съм, че ще останете много доволни! Някои от семената ще познаете, когато видите, а за другите ще ви се наложи да почакате да пораснат.
– А колко семенца трябва да сложим в лехичка?
– Добре е да има по две семенца в гнезденце на разстояние 4-5 см едно от друго. Така когато пораснат, те няма да си пречат.
– А има ли значение къде ще ги посадим? – запитаха и четиримата в един глас.
– О, да! Изберете слънчево място, на което не духа много силно – тоест закътано. Така докато порастват, растенията ще имат достатъчно топлина и най-крехките им листенца ще бъдат опазени от небрежни минувачи. Може да оградите лехичката си с някаква малка оградка, дори от въженце, и хората, които минават оттам, няма да ги стъпчат неволно. Но най-важното от всичко в отглеждането на семената е Любовта – докато ги садите, дръжте семенцата в ръцете си с Любов. Говорете им! Кажете им, че очаквате от тях да пораснат здрави и силни. Когато ги поливате, слагайте ръката си пред струята вода, така че да изпълните водата с вашите благословии и пожелания. Всеки ден говорете на растенията си колко сте радостни, че ги има и колко е хубаво, че те ще пораснат силни и здрави. Така вашите растения ще пораснат много по-бързо и ще дадат вкусни плодове.
– Ха, колко интересно! – удиви се Надежда. – Майка ми говореше подобни неща за отглеждането на децата… Казваше, че докато децата са малки, трябва да бъдат гледани в безопасност, така че да не могат да бъдат пречупени или смачкани от небрежното грубо отношение на човек или група хора с неосъзнати страсти. Затова,когато бях още малка тя се грижеше за мен внимателно – каква информация получавам от света и с кого взаимодействам ежедневно. Сега като чувам, че това важи и за растенията, ми става още по-интересно.
Продавачът на семената се усмихна.
– Ами всъщност децата са точно като семената, които ви давам в тази торбичка. Някои искат по-дълбоко засяване, имат нужда от малко повече лично пространство, повече тишина и да помислят, преди да направят нещо. Други имат нужда да са по-близко помежду си, да общуват по-бурно и да виждат слънцето, веднага щом отворят очите си. Всяко едно семе изисква своите условия да поникне! Така и при децата различните личности имат различни нужди, за да се разгърнат и да проявят талантите си.
– Вие не знаете какво отглеждате сега, нали?! Не знаете – той им посочи пакетчетата, които надписа току-що – какво ще излезе от тези торбички. Можете само да се надявате това, което отглеждате, да бъде добро! По същия начин е и с децата – родителите не знаят какъв човек ще излезе от бебето, за което се грижат с цялата си любов. Точно тази любов прави от бебето истински шедьовър, който се променя непрекъснато, ден след ден пред очите им… И няма крайна точка на пълния потенциал. Детската невинност се заменя от тийнейджърската борбеност, за да се превърне в нежност в света на юношеството. А когато цветът прецъфти, ще дойде плодът на зрелостта, сладостта на грижата към любимите други. После ще последва мъдростта на опадалите листа и плодове, дълбочината и тишината на зимното дърво. Животът е един непрекъснат кръговрат, в който можем да научим много от растенията.
– Така че, скъпи деца, – продавачът се обърна въодушевено към тях – за мен е чест да ви подаря тези четири пликчета, от които познавате само морковите, които пожелахте сами. За останалите ще бъда щастлив да ми споделите дали са ви харесали. Мога само да ви кажа, че ориентировъчното време за посаждане е ранната пролет и ги очаквайте да започнат да поникват два месеца по-късно. Ако желаете да си направите затворено помещение, в което да ги отглеждате закътано, тогава можем да говорим за други сезони и процеси. Но ако искате да ги отгледате естествено на земята, посадете ги през март и месец май ще започнете да виждате листенцата на чудни неща!
Децата благодариха от сърце, взеха пакетчетата, платиха си семената от моркови и с блеснали от вълнение очи се отправиха към къщи. По пътя обратно с трепет разказваха на баща си за случилото се в магазина и за Подаръка!
Точно по това време една сянка пробяга откъм ъгъла и ги връхлетя. Мина през Марта, промуши се покрай Виктор, но Вяра го спря! Тя със светкавична бързина подхвана детето и то остана в ръцете ѝ миг преди да се блъсне в Надежда! Колелото звънко издрънча в земята!
Надежда стреснато се обърна. После озадачено забеляза:
– Пак ли си ти?!
– Ммм… Добър ден – смутолеви момчето. – Извинявайте!
Марта събираше пликчетата семена от земята. Беше видимо ядосана. Малкото ѝ личице беше пламнало от ярост, но най-изненадващото бе, че тя успяваше да сдържа гнева си. Обърна се сърдито към момчето и каза твърдо:
– Това, което събори, беше много важно за мен, разбираш ли?
– Е, какво толкова?! Нали не се скъсаха… – промълви момчето.
– Да, ама можеше да се скъсат и тогава…
За миг Марта се спря. Нещо се случи в нея! За миг лицето ѝ се озари и тя проговори по съвсем друг начин.
– Да, и тогава пак щяхме да ги съберем. Нямаше да е приятно… но… А ти всъщност как си?
Момчето беше толкова стъписано от реакцията ѝ, че само мигаше на парцали.
– Добре… Другият път внимавай! – каза с властен тон Марта и се обърна да го заобиколи.
Всички останали от групичката гледаха онемели светкавичния разговор между двете деца. Младен първи се опомни и затвори уста, усмихвайки се замислено. След миг побързаха да последват Марта, която бе решила да разтовари емоцията си с динамично движение.
Надежда погледна изумена към Младен:
– Видя ли това?!
– Даже и чух – засмя се той.
А децата продължиха темата от преди малко все едно нищо не е било. Първа заговори Вяра:
– Ето, виждаш ли как учим! Ти питаше за училище… Сега и тримата ще знаем как се отглеждат растения! Някой от нас може да избере това да се превърне в негова професия. А може и тримата да го правим! Така ние вече ще знаем как да отглеждаме храната си. Това автоматично ни дава правото да се занимаваме с другите неща, които обичаме, без да зависим толкова от парите, с които ще заплащаме прехраната си. Разбираш ли, този човек ни подари не просто няколко семена! Той ни подари знанието как да отглеждаме храната си, така че да бъдем независими и в бъдеще. Аз искам да се занимавам с дрехи и да не се притеснявам дали днес някой ще ми плати тази рокля, за да имам какво да ям… Моята градина ще ме нахрани, а роклята ще ушия така, както наистина искам да го направя. Чудесно е наистина!
Тогава Марта възкликна:
– Искате ли, когато пораснат първите растения, да напълним една кошница с най-хубавите моркови и да му ги занесем?
– Прекрасна идея! – съгласиха се вкупом.
– Нямам търпение да разкажа на баба! – провикна се Виктор и всички радостно се устремиха към дома.
Един Ангел в небето усмихнато се поклони на Слънцето.
То напълни съда протегнат към него с благослов и продължи да сияе!
Ангелът остана още дълго приведен.
„Неочакваният подарък“
Глава 10
За безсмъртната част от теб,
няма такова понятие като Непоправимо.
И така бяха минали две седмици, откакто децата и Надежда поръчаха семена на майстора-градинар, който продаваше моркови в града, когато той им изпрати известие, че са пристигнали. Децата изтичаха с вълнение при баща си:
– Татко, семената за моркови вече са дошли!
Какво беше изумлението им, когато отидоха в магазина за моркови и освен хартиения пакет със семена за моркови получиха още три подобни пакета. Продавачът им каза, че останалите семена са подарък за тях, но иска да останат изненада. Не има каза нищо повече за тях, освен да ги сеят по схемата, която им препоръчва.
На първия пакет написа:
“Да се сади на 25 см. дълбочина, в лехи на разстояние 30 см между семената. Моментът за засаждане на тези семена зависи изцяло от текущите климатични условия. Основен критерий е почвената температура на дълбочина от 10 см, която трябва да се задържи над 12°С. Това обикновено е през месеците март, април или май. Полива се редовно, за да не оставяме почвата да пресъхва.“
На следващия пакет надписът беше:
“Тези семена Могат да бъдат засяти направо в градината в края на май – началото на юни. Пониква 5-10 дни след засаждане. Семето се сади на 1-2 см под повърхността. След подготовката на почвата се полива и се оставя за един два дни на топло място. Семената могат да бъдат посадени в бразда на разстояние 1 – 1,5 см. Разстоянието между браздите да е 1,5 – 2 см. Полива се обилно при садене и след това при нужда. Нека тези семена се засеят между останалите култури в градината ви, това ще за пази всички тях от вредители и болести.”
И на третия пакет:
“ Сейте рано на пролет, в лехички с дълбочина 2 см, отстоянието между семената трябва да е около 5 см. Добре е да разделите семената на няколко части и да засявате на етапи през 10 – 15 дни, за да си осигурите повече време за беритба и консумация.”
Те бяха много учудени и попитаха:
– А какво е това? Какво ще отглеждаме?
– Нека да ви изненадам! Сигурен съм, че ще останете много доволни! Някои от семената ще познаете, когато видите, а за другите ще ви се наложи да почакате да пораснат.
– А колко семенца трябва да сложим в лехичка?
– Добре е да има по две семенца в гнезденце на разстояние 4-5 см едно от друго. Така когато пораснат, те няма да си пречат.
– А има ли значение къде ще ги посадим? – запитаха и четиримата в един глас.
– О, да! Изберете слънчево място, на което не духа много силно – тоест закътано. Така докато порастват, растенията ще имат достатъчно топлина и най-крехките им листенца ще бъдат опазени от небрежни минувачи. Може да оградите лехичката си с някаква малка оградка, дори от въженце, и хората, които минават оттам, няма да ги стъпчат неволно. Но най-важното от всичко в отглеждането на семената е Любовта – докато ги садите, дръжте семенцата в ръцете си с Любов. Говорете им! Кажете им, че очаквате от тях да пораснат здрави и силни. Когато ги поливате, слагайте ръката си пред струята вода, така че да изпълните водата с вашите благословии и пожелания. Всеки ден говорете на растенията си колко сте радостни, че ги има и колко е хубаво, че те ще пораснат силни и здрави. Така вашите растения ще пораснат много по-бързо и ще дадат вкусни плодове.
– Ха, колко интересно! – удиви се Надежда. – Майка ми говореше подобни неща за отглеждането на децата… Казваше, че докато децата са малки, трябва да бъдат гледани в безопасност, така че да не могат да бъдат пречупени или смачкани от небрежното грубо отношение на човек или група хора с неосъзнати страсти. Затова,когато бях още малка тя се грижеше за мен внимателно – каква информация получавам от света и с кого взаимодействам ежедневно. Сега като чувам, че това важи и за растенията, ми става още по-интересно.
Продавачът на семената се усмихна.
– Ами всъщност децата са точно като семената, които ви давам в тази торбичка. Някои искат по-дълбоко засяване, имат нужда от малко повече лично пространство, повече тишина и да помислят, преди да направят нещо. Други имат нужда да са по-близко помежду си, да общуват по-бурно и да виждат слънцето, веднага щом отворят очите си. Всяко едно семе изисква своите условия да поникне! Така и при децата различните личности имат различни нужди, за да се разгърнат и да проявят талантите си.
– Вие не знаете какво отглеждате сега, нали?! Не знаете – той им посочи пакетчетата, които надписа току-що – какво ще излезе от тези торбички. Можете само да се надявате това, което отглеждате, да бъде добро! По същия начин е и с децата – родителите не знаят какъв човек ще излезе от бебето, за което се грижат с цялата си любов. Точно тази любов прави от бебето истински шедьовър, който се променя непрекъснато, ден след ден пред очите им… И няма крайна точка на пълния потенциал. Детската невинност се заменя от тийнейджърската борбеност, за да се превърне в нежност в света на юношеството. А когато цветът прецъфти, ще дойде плодът на зрелостта, сладостта на грижата към любимите други. После ще последва мъдростта на опадалите листа и плодове, дълбочината и тишината на зимното дърво. Животът е един непрекъснат кръговрат, в който можем да научим много от растенията.
– Така че, скъпи деца, – продавачът се обърна въодушевено към тях – за мен е чест да ви подаря тези четири пликчета, от които познавате само морковите, които пожелахте сами. За останалите ще бъда щастлив да ми споделите дали са ви харесали. Мога само да ви кажа, че ориентировъчното време за посаждане е ранната пролет и ги очаквайте да започнат да поникват два месеца по-късно. Ако желаете да си направите затворено помещение, в което да ги отглеждате закътано, тогава можем да говорим за други сезони и процеси. Но ако искате да ги отгледате естествено на земята, посадете ги през март и месец май ще започнете да виждате листенцата на чудни неща!
Децата благодариха от сърце, взеха пакетчетата, платиха си семената от моркови и с блеснали от вълнение очи се отправиха към къщи. По пътя обратно с трепет разказваха на баща си за случилото се в магазина и за Подаръка!
Точно по това време една сянка пробяга откъм ъгъла и ги връхлетя. Мина през Марта, промуши се покрай Виктор, но Вяра го спря! Тя със светкавична бързина подхвана детето и то остана в ръцете ѝ миг преди да се блъсне в Надежда! Колелото звънко издрънча в земята!
Надежда стреснато се обърна. После озадачено забеляза:
– Пак ли си ти?!
– Ммм… Добър ден – смутолеви момчето. – Извинявайте!
Марта събираше пликчетата семена от земята. Беше видимо ядосана. Малкото ѝ личице беше пламнало от ярост, но най-изненадващото бе, че тя успяваше да сдържа гнева си. Обърна се сърдито към момчето и каза твърдо:
– Това, което събори, беше много важно за мен, разбираш ли?
– Е, какво толкова?! Нали не се скъсаха… – промълви момчето.
– Да, ама можеше да се скъсат и тогава…
За миг Марта се спря. Нещо се случи в нея! За миг лицето ѝ се озари и тя проговори по съвсем друг начин.
– Да, и тогава пак щяхме да ги съберем. Нямаше да е приятно… но… А ти всъщност как си?
Момчето беше толкова стъписано от реакцията ѝ, че само мигаше на парцали.
– Добре… Другият път внимавай! – каза с властен тон Марта и се обърна да го заобиколи.
Всички останали от групичката гледаха онемели светкавичния разговор между двете деца. Младен първи се опомни и затвори уста, усмихвайки се замислено. След миг побързаха да последват Марта, която бе решила да разтовари емоцията си с динамично движение.
Надежда погледна изумена към Младен:
– Видя ли това?!
– Даже и чух – засмя се той.
А децата продължиха темата от преди малко все едно нищо не е било. Първа заговори Вяра:
– Ето, виждаш ли как учим! Ти питаше за училище… Сега и тримата ще знаем как се отглеждат растения! Някой от нас може да избере това да се превърне в негова професия. А може и тримата да го правим! Така ние вече ще знаем как да отглеждаме храната си. Това автоматично ни дава правото да се занимаваме с другите неща, които обичаме, без да зависим толкова от парите, с които ще заплащаме прехраната си. Разбираш ли, този човек ни подари не просто няколко семена! Той ни подари знанието как да отглеждаме храната си, така че да бъдем независими и в бъдеще. Аз искам да се занимавам с дрехи и да не се притеснявам дали днес някой ще ми плати тази рокля, за да имам какво да ям… Моята градина ще ме нахрани, а роклята ще ушия така, както наистина искам да го направя. Чудесно е наистина!
Тогава Марта възкликна:
– Искате ли, когато пораснат първите растения, да напълним една кошница с най-хубавите моркови и да му ги занесем?
– Прекрасна идея! – съгласиха се вкупом.
– Нямам търпение да разкажа на баба! – провикна се Виктор и всички радостно се устремиха към дома.
Един Ангел в небето усмихнато се поклони на Слънцето.
То напълни съда протегнат към него с благослов и продължи да сияе!
Ангелът остана още дълго приведен.
