Като малка имах две любими приказки – за Малката русалка и за Маугли. Самата аз се чувствах еднакво „у дома” и във водното, и в царството на джунглата, и като момиче, и като момче. Така, растейки, аз плувах, гмурках се и се премятах, скачах, тичах и се катерех еднакво въодушевено. Ей така – от сърце – с огромна радост, енергия и желание, идващи отвътре.

Като попораснах малко в ущилище, а после и в университета, започнах да осъзнавам, че русалката в мен копнее да излезе на сушата, да има крачета и да ходи. Маугли пък – да отиде в града и да опознае хората. И знаете ли, докато се подготвях за изпити по учебната програмата, в същото време животът ме учеше как да осъществя точно тези си приказни копнежи. По-късно вече си дадох сметка, че докато уча и ме изпитват в училище и между училищното учене, аз живея копнежите си. Играя ги, танцувам ги, претворявам ги в рисунки, гимнастика, бойни изкуства, плуване … всичко, с което обичах да се занимавам и в което горях. И всичко си се случваше просто чудесно. А, и едни невидими за другите приятелчета, които сякаш ме следваха навсякъде, много ми помагаха, и си говорехме, и ми беше много забавно с тях.

Един ден, след като бяхме помолени да нарисуваме или изиграем любимия си приказен герой, учителката ми каза, че трябва да избера каква ще бъда в живота – или Малката русалка, или Маугли – и че няма как да бъда и двамата. Как се натъжих само! Ама как ще се разделя с който и да е от тях?! Невъзможно. Все едно да се разделя на две и да си оставя едната половина…

Като по-голяма вече общувах повече с природата – планината, морето, изворите, лечебните растения, животните, изгревите, залезите… Постепенно разбрах, че всеки човек е уникален, но имаме и неща, по които всички си приличаме. Наприммер, че всеки има нещо негово си, в което е мноого добър и нещо, към което се стреми и жадува да постигне. Че всеки копнее да се изяви с нещо, да бъде полезен, да бъде оценен от другите. Както и че всеки си има нещо, което му е трудно, което му тежи – душата му боледува, а понякога – и тялото. И започнах да наблюдавам повече, да чета, да уча, за да мога да разбирам повече света и хората.

И започна пътешествието ми в различните царства на знанието. Първо навлязох в  царството на Филологията – красотата и законите на българският език и литературата. После в магичното царство на Ароматерапията – необятната шир на лечебните билки, етеричните масла, масажите и други начини за лечение и добруване с природни средства. Оттам пътят ми продължи в пространния свят на Психологията и Психотерапията. Освен навън, към света, тук вече погледа и вниманието ми се насочиха към мен самата. Осъзнах, че без да усетя съм започнала да бъда повече Маугли в пътя и устремеността си да опознавам хората и света, а малката русалка съм я позабравила в мен. Породължавайки пътешествието си, животът ме отведе в безпределността на Кайзен. Един начин на живот, който сякаш съдържа всички царства, спомагйки ми да си взаимствам от тях това, което ми резонира, да го  преобразя творчески в нещо ново с моето вдъхновение и идеи, и така цялостно претворила себе си чрез рожбата си, да се наместя в общия пъзел точно там, където е мястото ми – с лекота и възторг. Точно както ставаше преди – в детството!

Ето тук осъзнах ясно, че Маугли в мен пресича реката на Живота пълен с енергия, скачайки от камък на камък почти виртуозно, балансирайки с лекота и финес, но съвсем съм забравила за водната си русалска същност… Че мога също, просто и естествено, да се потопя във водата.

Не след дълго осъзнах също така, че Малката русалка в мен се е превърнала в пяна, жертвайки медния си глас, загубвайки опашката си, за да придобие човешки крачета и да отиде при любимия си. Всъщност – жертвала е цялата себе си. И че истинската Любов няма нужда от такава жертва. Но че моят път към тази Любов минава през нея.

И така…след всички тези приключения дойде вълшебното време, в което Знанието, събрано от всички царства, преминавайки през магичната Врата, чрез Съ-знанието започна да се преобразява бавно и полека в Познание.  Едно вътрешно познание, че границите между царствата всъщност не са реални. Така започнах да пиша своята собствена приказка, в която царствата, както и приказките съжителстват, обменят се и творят живота заедно. Маугли и хората обменят опит и знания в разбирателство и сътрудничество. Мъдростта на природата и на Джунглата и науката и технологията на Града си взаимодействат и се развиват заедно. Малката русалка се възражда от морската пяна в прекрасна Венерина същност – обичаща, обгрижваща , поддържаща с лекотата и мъдростта на водата Хармонията – както в себе си, така и между хората и в света.

И когато с искрата на съзидателно вдъхновение двамата затанцуват зедно в Божествения огън…… всички хора, космични същества, същности, звезди и планети танцуват и празнуват заедно с тях.

Не знам дали са яли и пили, нито дали е било три дни, защото в тази приказка както сами усетихте, и храната, и времето, и царствата са от новоприказно естество. Във всеки случай творят вече единна приказка с още много герои – всеки с личния си натюрел и сила… заедно, в радост, вдъхновение и любов.

А вие имате ли любима приказка?

А своя собствена?

И ако не, искате ли да я сътворите?