Ето, че дойде и дългоочакваната събота, когато с баба и дядо отпътувахме за морето. Пътят ни отне няколко часа, но те бяха много интересни, защото научих нови неща за нашата страна България.
След като напуснахме Софийското поле и минахме през височините на Вакарел, не след дълго навлезнахме в равната Тракийска низина. През прозорците на колата ни се разкриваха чудни гледки. Отляво, в далечината, се извисяваха върховете на Средна гора и Стара планина. Отдясно, като развълнувано море, се виждаше мекият силует на Родопите. От двете страни на магистралата се редуваха ниви, засяти с пшеница, слънчоглед, царевица, рапица, лавандула и много други селскостопански култури. От време на време преминавахме покрай стада с овце и крави.
Дядо ми ни осведомяваше край кои големи градове преминаваме. Така научих, че най-близо до София се намира Ихтиман, след което следват Пазарджик, Пловдив, Стара и Нова Загора, Сливен и Ямбол, за да пристигнем до Бургас и тъй дългоочакваното море. Оттам по панорамния крайморски път за по-малко от час стигнахме до с. Лозенец, където трябваше да започне нашата морска почивка.
Аз много се вълнувах какви хора са отседнали в хотела и дали ще има деца на моята възраст, с които да се запозная, да играем и да прекарваме времето си заедно.
Още на следващата сутрин на закуска забелязах едно момиче с дълга кестенява коса, което ми се стори на моята възраст. Имах някакво притеснение да направя първата крачка за запознанство.
Същият ден след като обядвахме, с баба решихме да отидем на басейна. Приятно се изненадах, че това момиче също бе там. Превъзмогнах своята нерешителност и директно я попитах дали иска да бъдем приятелки. Тя с радост прие. Така започна нашата дружба с Мария, която също беше на 8 години.
През следващите дни бяхме почти неразделни. Сутрин закусвахме на една и съща маса, а после ходехме заедно на плаж. Там строяхме замъци от пясък. Правихме си състезание коя от нас ще събере повече и по-красиви миди и рапанчета. Най-много от всичко обичахме игрите във водата. Понякога толкова се увличахме, че беше трудно на нейните родители и на моите баба и дядо да ни накарат да излезем от морето. Но така беше и с другите деца на плажа.
Всяка вечер след вечеря излизахме заедно на разходка. Обичайно ходехме в морската градина на Лозенец, където имаше и прекрасна детска площадка.
Много радостни вълнения изживяхме двете вечери, в които посетихме организирания в Лозенец джаз-фестивал “Джазчето”. За първи път присъствах на такова събитие и бях много впечатлена. Много ми харесаха изпълненията на музикантите и певците. С Мария и с другите деца танцувахме, без да усетим умора. По едно време до нас се приближи един чичко, който ни похвали, че много хубаво танцуваме. По-късно от дядо разбрах, че това е популярен български актьор и той се казва Юри Ангелов. От дядо научих също така, че за нашето добро настроение са свирили и пяли най-известните български творци в областта на джаза.
Така времето минаваше неусетно и дойде денят, в който Мария и нейните родители трябваше да си заминат за София. С радост си разменихме телефонните номера и си обещахме нашето приятелство и срещи да продължат и в бъдеще.
Затова толкова много обичам лятото – защото това е сезонът на новите приятелства!
от Емили Цветкова
