Карлин влезе в кабинета си и каза на гоблина:
– Карал, подай ми пръчката, ако обичаш, защото влизам в час.
– Ето! Заповядайте, сър.
– Благодаря!
Когато той влезе в Кабинета за черни магии, го чакаха с възхита децата. Те бяха застанали в редица ,както винаги.
Той извика при себе си новодошлите млади магьосници.
Карлин им каза:
– Тук при мен се слуша и изпълнява! Без инструменти за работа гоня всеки! Също така не ме прекъсвате, докато аз говоря! Разбрахте ли?
– Да – казаха в един глас децата.
Едно от децата попита :
– А кога ще започнем упражненията по черна магия?
– Утре. Сега е още първият Учебен ден.
Умбаго попита:
– Днес какво ще правим?
– Днес ли?! Ммм… – той помисли малко и каза: – Ще излезем на двора.
И всички хукнаха надолу по стълбите към двора.
Докато търчаха надолу, едно от децата се спъна и падна по очи. Умбаго се опита да му помогне, но в този момент всички минаха покрай тях и сякаш времето се забави и тя видя Уилям как ловко и подиграващо им се смее.
– Спри! Недей да го нараняваш! – ядосано изкрещя момичето.
– Защо да спирам?! Той ми причини нещо – каза мъжът.
– Какво нещо? -заинтригувано попита Умбаго.
– Той не е дете.
– Как така не е дете? – още по-объркана попита момичето.
– Той е на моите години, просто се поддържа жив и млад с еликсира на безсмъртието.
– Той как се казва? – попита тя.
– Казва се Енис – отговори Уилям.
– Какво стана? Приятели ли бяхте? – попита момчето.
– Не, той ми беше брат.
– Добре, а защо толкова иска смъртта му?
– Той се опита да ме убие! – разгневен той видя Енис да става и пак го удари, за да не чува какво си говорим за него.
– Продължи историята, ако искаш? – подкани го Умбаго.
– Докъде стигнахме… А да! Той се опита да ме отрови! Трябваше да си поделим еликсира. Но той реши да го запази за себе си. Така аз умрях от отровата, която ми сипа в питието. И ето ме сега тук пред теб. Това е историята за смъртта ми.
