Децата излязоха от училището и пред очите им се яви един голям двор с зелена току-що окосена трева с цветя миришеше на липа, зюмбюл и лавандула 

– Тук ще играете на различни игри и спорт.

Едно дете вдигна ръка.

– Да, кажи какво има?

– Какви ще са игрите?- попита детето.

– Утре ще ви покажа и обясня.

– А вие ли ще водите спорта и игрите? -попита Умбаго.

– Не – отвърна строго Карлин. – Има ли други въпроси? 

Стана тихо и каза: 

– Така и си знаех.Утре ще се видим отново. Сега отивайте в юртите си.

– Може ли да питам нещо, сър? – притеснено попита Умбаго.

– Наричай Ме Карлин – нежно отговори той.

– Добре.

– Какво искаш да кажеш?

– Ами кога свършва училището?

– Ако днес сме август, значи чак другото лято.

– Какво чак другото лято? – притеснено подскочи тя.

– Времето лети, така че ти не се притеснявай – успокои я Карлин.- А сега се прибирай да спиш.

– Добре.