Обичам те! – каза Морето –
и се втурна да гони брега –
вълна след вълна от сърцето
и вятъра – шепот в духа!
Обичам те! – каза Земята –
и в пръстта ѝ живот оживя!
И в праха – и в дъха – и в цветята –
в кръговрат през нощта и деня!
Обичам те! – Слънце в очите
спусна животворно лъчи –
и в баланс на ума във съдбите
сетивно и топло гори!
Обичам те! – ехо в Звездите –
от безкрайни безбройни следи –
се сля в светлини на душите
през невидими нишки в черти…
И разля се Всемира във цяло
Единство с Хармония в зов…
и цветно – и черно – и бяло –
в същността си е всичко … Любов…
