„ЧУДНАТА ГРАДИНА НА МЕЧТИТЕ“

Галина Кръстева

В едно малко селце, скрито между хълмове и мъгливи утрини, живеело дете на име Рада. Тя често сънувала странна градина, пълна с цветя, които шепнат, дървета, които светят нощем, и пътеки, които се променят според мислите ѝ.

Една вечер, в същия този сън, Рада открила малка златна вратичка в края на градината. Когато я отворила, видяла същата тази градина, но още по-необикновена. Рада съзряла малки светлинки, които танцували като балерини в центъра около едно езерце. Момичето приближило и дочуло светлинките да му говорят:

– Ела, помогни ни. – казали те.

– Как мога да ви помогна? – попитала Рада.

– Като събираш с нас изгубени мечти.

– Изгубени мечти ли? На кого са те и как ги е изгубил? – продължавала да разпитва Рада

– На хората. – отвърнали светлинките. – Те все повече забравят как да мечтаят и когато това се случи напълно, губят мечтите си. Ние ги събираме и ги превръщаме в цветя, които ще цъфнат само тогава, когато хората повярват отново в тях.

– А какво става, ако не повярват? – попитало момичето.

– Цветята увяхват, светлината намалява, а пътеките изчезват. – обяснили светлинките.

Рада се натъжила от този отговор, но продължила да разпитва:

– Как могат хората да си спомнят за мечтите и отново да повярват в тях?

Светлинките се разпръснали и подканили момичето.

– Ела, ще ти покажем нещо.

Стигнали до място, на което имало красиви, нежнозелени и много стройни дървета. Светлинките обяснили на Рада, че дърветата пазят спомени и ако ги докоснеш, виждаш отдавна забравени мигове и мечти.

Момичето приближило до едно от дърветата, прегърнало го с двете си ръце и затворило очи. В този миг пред него се появила най-голямата му мечта.

Рада танцувала като балерина на една огромна сцена и се носела по нея нежно, сякаш е падащо перце от птица.

Щом отворила очи, Рада се намерила в леглото си у дома, но сега вече знаела какво трябва да направи. Помолила майка си да я запише на балет и започнала упорито да танцува всеки ден. Така тя следвала своята мечта и не спирала да мечтае за онази голяма сцена, на която един ден щяла да танцува от сърце!

Рада разбрала, че чудната градина от съня й не е просто едно място.

Тя съществува във всеки човек, който не се отказва от мечтите си и само така цъфтят цветята там.

Момичето често разказвало на хората за тази чудна градина на мечтите и им напомняло да се грижат за нея, като не спират да мечтаят.

А ти?

Грижиш ли се за своята чудна градина и помниш ли за какво най-силно мечтаеш?